Накрая намериха една пехотна бригада, разположена на лагер в някакво училище.
Григорий помисли дали да не се върне в казармата и да доведе Първи картечен полк, който да нападне пехотинците. Но прецени, че може да се постъпи и по-добре. Рисковано беше, но ако успееше, щеше да спести много кръвопролития.
Намерението му беше да спечели чрез разговори.
Минаха покрай един апатичен часови и влязоха в игрището на училището. Григорий слезе от колата. Като предпазна мярка сложи щика на пушката си в положение за атака. После преметна оръжието. Чувстваше се уязвим, но се насили да изглежда безгрижен.
Неколцина войници се приближиха към него.
— Старшина, какво правите тук? — попита го един полковник.
Григорий не му обърна внимание и каза на някакъв ефрейтор:
— Другарю, трябва да разговарям с водача на вашия войнишки комитет.
— В тази бригада няма войнишки комитети, другарю — намеси се полковникът. — Върнете се в колата си и изчезвайте.
Но ефрейторът отвърна с нервозна дързост:
— Аз бях председател на комитета в моя взвод, другарю старшина. Преди да забранят комитетите, разбира се.
Лицето на полковника потъмня от гняв.
„Ето един умален образ на революцията“, помисли Григорий. „Кой ще надделее — ефрейторът или полковникът?“
Още войници дойдоха да слушат.
— Кажете ми тогава — обърна се Григорий към ефрейтора, — защо нападате революцията?
— Не, не, ние сме тук, за да защитаваме революцията.
— Някой ви е излъгал. — Григорий се обърна и повиши глас, за да го чуят и наоколо. — Премиерът, другарят Керенски, уволни генерал Корнилов. Корнилов обаче отказа да приеме това и ви праща да нападнете Петроград.
Разнесе се неодобрителен ропот.
Полковникът видимо се чувстваше неловко — той знаеше, че Григорий е прав.
— Стига лъжи! — избухна той. — Тръгвайте си веднага, старшина, иначе ще Ви застрелям.
— Не докосвайте оръжието си, полковник — отвърна Григорий. — Вашите хора имат право да чуят истината. — Той огледа умножаващата се тълпа. — Нали така?
— Да! — отвърнаха неколцина войници.
— Не че харесвам всичко, което Керенски прави — продължи Григорий. — Върна смъртното наказание и боя. Но той е нашият революционен водач. Докато вашият генерал Корнилов иска да разруши революцията.
— Лъжа! — ядоса се полковникът. — Войници, не разбирате ли? Този старшина е болшевик. Всички знаят, че Германия плаща на болшевиките!
— Откъде да знаем на кого да вярваме? — попита ефрейторът. — Вие казвате едно нещо, другарю старшина, обаче полковникът казва друго.
— Тогава не вярвайте нито на мен, нито на него — отговори Григорий. — Вървете и разберете сами. — Той отново повиши глас, за да го чуят всички. — Не е нужно да се криете в това училище. Отидете в най-близката фабрика и попитайте който и да е работник. Говорете с войниците, които ще срещнете по улиците. Скоро ще узнаете истината.
— Добра идея — кимна ефрейторът.
— Няма да правите нищо подобно — гневеше се полковникът. — Заповядвам ви да останете на място.
„Груба грешка“, помисли си Григорий.
— Вашият полковник не желае вие сами да разберете какво става. Не ви ли подсказва това, че той лъже?
Полковникът сложи ръка върху оръжието си.
— Бунтовни думи, старшина.
Войниците не откъсваха поглед от Григорий и полковника. В този повратен момент Григорий беше по-близо до смъртта от когато и да било.
Той осъзна, че е в неблагоприятно положение. Толкова се беше увлякъл в спора, че не помисли какво ще прави после. Пушката висеше на рамото му, но с вдигнат предпазител. Щяха да са му нужни няколко секунди да свали пушката от рамото си, да освободи неудобния предпазител и да хване оръжието в позиция за стрелба. Полковникът можеше да извади пистолета и да стреля много по-бързо. Григорий усети как го обзема страх и с усилие потисна желанието да се обърне и да побегне.
— Бунт ли? — отвърна той в опит да спечели време. Стараеше се страхът да не се отрази върху убедителността на тона му. — Когато един уволнен генерал тръгва срещу столицата, но войниците му отказват да нападнат законното правителство, кой е бунтовникът? Според мен това е генералът. Също и всички офицери, които искат да приведат в изпълнение неговите изменнически заповеди.