Полковникът извади пистолета.
— Махайте се, старшина. — После се обърна към хората си. — Войници, върнете се в училищната сграда и се съберете в салона. Помнете, в армията неподчинението е престъпление, а смъртното наказание е възстановено. Ще застрелям всеки, който откаже да изпълни заповедта.
Насочи пистолета към ефрейтора.
Григорий видя, че войниците са готови да се подчинят на властния, уверен и въоръжен офицер. В отчаянието си осъзна, че има само един изход. Трябваше да убие полковника.
Разбра как ще стане. Трябваше да е наистина много бърз, но предположи, че ще успее.
Сгрешеше ли, щеше да загине.
Смъкна пушката от лявото си рамо и, без да я прехвърля в дясната ръка, прониза полковника с всичка сила. Острият връх на дългия щик разкъса униформата и Григорий усети как потъва в мекия стомах. Полковникът извика от болка, но не падна. Въпреки раната, той се обърна и пистолетът му се изви в дъга. Натисна спусъка.
Не улучи.
Григорий натисна щика навътре и нагоре, в търсене на сърцето. Лицето на полковника се сгърчи, устата му се отвори, но не излезе звук. Падна на земята, все още с пистолета в ръка.
Григорий врътна щика и го измъкна.
Пистолетът падна от пръстите на полковника.
Всички гледаха как офицерът се гърчи в беззвучно страдание върху хилавата трева на игрището. Григорий освободи предпазителя, прицели се в сърцето на полковника и стреля два пъти. Полковникът не помръдна повече.
— Както казахте, полковник, присъдата е смърт — рече Григорий.
V
Фиц и Беа се качиха на влака от Москва, придружавани само от камериерката на княгинята, Нина, и от личния прислужник на графа — Дженкинс, бивш шампион по бокс, когото не взеха в армията, понеже виждаше на не повече от десет ярда разстояние. Слязоха в Буловнир на гаричката, която обслужваше имението на княз Андрей. Наетите от Фиц специалисти бяха предложили на княза да създаде около гарата малко поселение с дъскорезница, зърнени складове и мелница. Андрей обаче нищо не направи и селяните продължаваха да карат стоката си с конски коли до стария пазарен град на двадесет мили оттук.
Андрей беше пратил една открита карета да вземе гостите. Начумереният кочияш стоеше и гледаше, докато Дженкинс товарене пътническите сандъци отзад в каретата. Докато пътуваха по черния път през полето, Фиц си спомни предишното посещение — тогава беше пристигнал като жених на княгинята и селяните стояха край пътя и поздравяваха. Сега настроението беше различно. Хората по полето едва вдигаха поглед при преминаването на каретата, а по селата и колибите жителите преднамерено обръщаха гръб.
Такива неща дразнеха Фиц и той беше в лошо настроение. Поуспокои се при вида на камъните на старата къща, обагрени в маслено жълто от лъчите на ниското следобедно слънце. Ято безукорно облечени слуги излезе от предната врата като патици, които очакват храна. Струпаха се около каретата да отварят врати и да свалят багажа. Икономът на Андрей, Георгий, целуна ръка на Фиц и го поздрави със заучена английска фраза:
— Добре дошли отново във Вашия руски дом, граф Фицхърбърт.
Руските домове често бяха грандиозни, но запуснати, и Буловнир не правеше изключение. Преддверието с високи тавани имаше нужда от пребоядисване, безценният полилей беше прашен, а мраморният под беше опикан от куче. Княз Андрей и княгиня Валерия чакаха под огромен портрет на дядото на семейството, който се мръщеше строго.
Беа се завтече към Андрей и го прегърна.
Валерия беше класическа красавица с правилни черти и тъмни, спретнато фризирани коси. Тя стисна ръката на Фиц и му каза на френски:
— Благодаря, че дойдохте. Така се радваме да ви видим.
Когато Беа се отдели от Андрей, Фиц му подаде ръка. Князът се здрависа с лявата ръка — десният ръкав на сакото му висеше празен. Беше слаб и блед, сякаш го мъчеше нелечима болест, а черната му брада сивееше на места, въпреки че князът беше едва на тридесет и три години.
— Не мога да ви опиша какво облекчение е за мен да ви видя — каза той.
— Някакви неприятности ли има? — попита Фиц. Всички разговаряха на френски.
— Заповядай в библиотеката. Валерия ще заведе Беа горе.
Оставиха дамите и влязоха в прашна стая, пълна с подвързани в кожа томове, които видимо не бяха четени често.