Тъкмо щеше да й каже, че ще си тръгнат на другия ден, когато хвърли поглед през прозореца и застина.
Стаята се намираше в предната част на къщата и от прозореца се виждаше паркът и полето, чак до съседното село. Погледът на Фиц беше привлечен от тълпата. Обзет от силно предчувствие той се приближи към прозореца и се взря навън.
Видя как през парка към къщата се задават стотина селяни. Макар още да беше светло, мнозина носеха запалени факли. Видя още, че някои имат пушки.
— Мамицата му.
— Фиц! Забрави ли, че съм тук? — попита потресена Беа.
— Погледни — отговори той.
— О, не!
— Дженкинс! Дженкинс, тук ли си? — провикна се Фиц. Отвори вратата между двете стаи и видя сепнатия прислужник, който още окачаше пътния костюм. — Намираме се в смъртна опасност. Трябва да си тръгнем до пет минути. Тичай в конюшнята, впрегни конете и докарай каретата до вратата на кухнята възможно най-бързо.
Дженкинс пусна дрехите на пода и се завтече навън.
Фиц се обърна към Беа:
— Метни си някаква горна дреха, каквато и да е, и сложи удобни обувки. После слез по задните стълби в кухнята и ме чакай там.
За чест на Беа, тя не изпадна в истерия — просто изпълни каквото й беше казал.
Фиц излезе от стаята и закуцука с най-голяма възможна бързина към стаята на Андрей. Шуреят му не беше там, нито пък Валерия.
Фиц слезе долу. Георгий и още неколцина слуги стояха във фоайето и изглеждаха уплашени. Фиц също се боеше, но се надяваше да не му личи.
Намери княза и княгинята в салона. В кофичка с лед имаше отворена бутилка шампанско, имаше и две пълни чаши, но домакините му не пиеха. Андрей стоеше пред камината, а Валерия наблюдаваше през прозореца приближаването на тълпата. Фиц застана до нея. Селяните бяха почти пред вратите. Огнестрелните оръжия бяха малко — повечето хора носеха ножове, чукове и коси.
— Георгий ще опита да ги вразуми — каза Андрей, — а ако не успее, ще се наложи аз да говоря с тях.
— За Бога, Андрей, времето за разговори мина. Трябва да тръгваме веднага — рече Фиц.
Преди Андрей да успее да отговори, чуха шумни гласове във фоайето.
Фиц приближи вратата и я открехна. Видя как Георгий спори с някакъв висок момък с гъсти и засукани мустаци. Предположи, че това ще да е Фьодор Игорович. Бяха обградени от група мъже и няколко жени. Някои носеха горящи факли. Още селяни напираха да влязат. На Фиц му беше трудно да разбере диалектния им говор, но няколко пъти се повториха думите „Ние ще разговаряме с княза!“
Андрей също ги чу, мина край Фиц и излезе.
— Не… — продума Фиц, но вече беше твърде късно.
Когато официално облеченият Андрей се появи във фоайето, тълпата почна да го обижда и да го освирква.
— Ако напуснете мирно веднага, може би няма да имате такива големи неприятности — повиши глас Андрей.
— Ти имаш неприятности — ти уби брат ми! — провикна се в отговор Фьодор.
Валерия тихо каза:
— Моето място е до съпруга ми.
И преди Фиц да успее да я спре, тя също излезе.
— Не исках Иван да умре — обясняваше Андрей, — обаче той щеше да е жив сега, ако не беше нарушил закона и не беше оспорил правото на своя княз.
С едно светкавично движение Фьодор обърна пушката си и удари Андрей през лицето с приклада.
Андрей залитна и притисна с ръка страната си.
Селяните се развикаха одобрително.
— Ти направи същото на Иван! — кресна Фьодор.
Фиц посегна да вземе револвера си.
Фьодор вдигна пушката над главата си. В един дълъг миг оръжието остана във въздуха като брадвата на екзекутор. После момъкът я стовари мощно върху темето на Андрей. Чу се противно пукане и князът рухна.
Валерия изпищя.
Фиц застана на прага, зад открехнатата врата и запъна револвера. Прицели се във Фьодор. Селяните обаче се тълпяха около него. Почнаха да ритат и да удрят Андрей, който лежеше в несвяст на пода. Валерия безуспешно се мъчеше да се добере до него и да му помогне.
Един селянин замахна с косата си и съдра портрета на сърдития дядо на Беа и княза. Друг стреля по полилея, който се пръсна на бляскави парченца. Драпериите внезапно лумнаха, явно подпалени от нечия факла.
Фиц имаше опит от бойното поле и се беше научил, че храбростта трябва да се уравновесява от разумните преценки. Разбираше, че сам не може да спаси Андрей от тълпата. Но можеше и да успее да избави жена му.