Григорий се прочу като човека, спрял армията на Корнилов. Той негодуваше и твърдеше, че това е пресилено, но скромността само го издигна повече. Беше избран в Централния комитет на Болшевишката партия.
Троцки излезе от затвора. Болшевиките спечелиха петдесет и един процента от гласовете на местните избори в Москва. Вече триста и петдесет хиляди души членуваха в Болшевишката партия.
Григорий изпитваше опияняващото усещане, че всичко е възможно — включително и пълна катастрофа. Революцията можеше да бъде победена всеки ден. А Григорий се ужасяваше от това, защото тогава неговото дете нямаше да расте в по-добра Русия. Той се замисли за повратните моменти в своето детство — обесването на баща му, смъртта на майка му пред Зимния дворец, свещеника, който събу малкия Лев, смазващата работа във фабриката. Искаше неговото дете да има по-различен живот.
— Ленин призовава за въоръжено въстание — каза той на Катерина, докато вървяха към дома на Магда. Ленин се укриваше извън града, но непрестанно заливаше хората си с гневни писма, в които призоваваше партията да действа.
— Смятам, че е прав — отговори Катерина. — На всички им е дошло до гуша от правителства, които говорят за демокрация а не правят нищо за цената на хляба.
Както обикновено, тя изразяваше гласно мнението на повечето петербургски работници.
Магда ги очакваше и беше приготвила чай.
— Съжалявам, че няма захар. От седмици не мога да взема.
— Нямам търпение да приключа с това — заяви Катерина. — Толкова се уморих да нося цялата тази тежест.
Магда опипа корема й и каза, че остават още около две седмици до раждането.
— Когато се раждаше Владимир, беше ужасно. Нямах никакви приятели, а акушерката беше една свирепа сибирска кучка, Ксения.
— Познавам я — отговори Магда. — Разбира си от работата, но е малко дръпната.
— И още как.
Константин тъкмо тръгваше към института Смолни. Макар че съветът не заседаваше всеки ден, непрестанно имаше събрания на комитетите и специалните групи. Правителството на Керенски беше вече толкова слабо, че по липсата на нещо по-добро властта се озова в съвета.
— Чух, че Ленин се е върнал в града — каза Константин на Григорий.
— Да. Прибра се снощи.
— Къде е отседнал?
— Тайна. Полицията още иска да го арестува.
— Какво го е накарало да се върне?
— Утре ще разберем. Свикал е среща на Централния комитет.
Константин тръгна, за да хване трамвая към центъра на града. Григорий съпроводи Катерина до вкъщи. Когато се приготви да отиде в казармата, тя каза:
— Като знам, че Магда ще е с мен, се чувствам по-добре.
— Добре. — Григорий все още беше на мнение, че раждането е по-опасно от едно въоръжено въстание.
— А и ти ще присъстваш — додаде Катерина.
— Не непременно в същата стая — нервно отвърна Григорий.
— Не, разбира се. Обаче ще си отвън и ще крачиш нагоре-надолу, а аз ще се чувствам в безопасност.
— Хубаво.
— Ще бъдеш с мен, нали?
— Да, каквото и да стане, ще бъда с теб.
Час по-късно Григорий завари суматоха в казармата. На плаца офицерите безуспешно се мъчеха да накарат войниците да товарят оръжия и муниции в коли — всеки батальон или провеждаше събрание на своя съвет, или се готвеше за такова.
— Керенски го направи! — тържествуващо съобщи Исак. — Опитва да ни прати на фронта.
Сърцето на Григорий се сви.
— Кого да изпрати?
— Целия Петроградски гарнизон! Заповедите вече са получени. Трябва да заменим войниците, които сега са на фронта.
— И с какви основания?
— Казват, че е заради немското настъпление.
Германците бяха превзели островите в Рижкия залив и се насочваха към Петроград.
— Глупости — ядоса се Григорий. — Това е опит да се отслаби съветът. При това умен опит — прецени Григорий, щом поразсъди. — Ако войските в столицата се заменят с фронтоваци, ще са нужни дни и дори седмици за организирането на нови войнишки комитети и за избирането на нови депутати в съвета. А по-лошото е, че новодошлите нямаше да притежават опита от политическите битки през последната половин година, следователно тези битки трябваше да започнат наново. Какво казват войниците?
— Бесни са. Искат Керенски да преговаря за мир, а не да ги праща на смърт.