— Дали ще откажат да напуснат града?
— Не знам. От полза ще е, ако получат подкрепата на съвета.
— Ще се погрижа за това.
Григорий взе бронирана кола и двама телохранители, прекоси Литейния мост и се отправи към института Смолни. Този случай на пръв поглед изглеждаше като препятствие, но можеше да се превърне в добра възможност. Досега не всички военни части подкрепяха болшевиките, обаче опитът на Керенски да ги прати на фронта можеше да определи позициите на несигурните. Колкото повече мислеше Григорий, толкова повече се убеждаваше, че това може да се окаже най-голямата грешка.
Смолни беше великолепна постройка, бивше училище за дъщерите на аристокрацията. Две картечници от полка на Григорий пазеха входа. Червеногвардейците се стараеха да проверяват самоличността на всички, обаче — както Григорий забеляза с тревога, тълпите, които влизаха и излизаха, бяха така многочислени, че проверката нямаше как да е щателна.
В двора кипеше трескава дейност. Бронирани коли, мотоциклети, камиони и коли влизаха и излизаха непрестанно и се бореха за място. Широко стълбище водеше към редица арки и класическа колонада. В една зала на горния етаж Григорий завари изпълнителния комитет на съвета в заседание.
Меншевиките призоваваха войниците от гарнизона да се подготвят за заминаване на фронта. „Както обикновено“, помисли с отвращение Григорий, „меншевиките се предават без борба.“ Внезапно го връхлетя панически страх, че революцията му се изплъзва.
Григорий и останалите болшевики в изпълнителния комитет почнаха шепнешком да обсъждат по-войнствено решение.
— Единственият начин да защитим Петроград от немците е да мобилизираме работниците — заяви Троцки.
— Както постъпихме по време на Корниловия метеж — въодушеви се Григорий. — Трябва нов Комитет за борба да се заеме с отбраната на града.
Троцки надраска чернова и стана да направи предложение.
Меншевиките се възмутиха.
— Така ще създадете втори команден център на армията, наред с генералния щаб! — каза Марк Бройдо. — Човек не може да служи на двама господари.
Григорий се отврати, когато повечето членове на комитета се съгласиха с това. Така се прие предложението на меншевиките, а не това на Троцки. Григорий отчаяно напусна заседанието. Възможно ли беше верността на войниците към съвета да превъзмогне подобен удар?
Същия следобед болшевиките се събраха в Стая 36 и решиха, че не могат да приемат това. Договориха се вечерта, на заседанието на целия съвет, отново да издигнат своето предложение. Тогава болшевиките спечелиха гласуването.
Григорий изпита облекчение. Съветът беше подкрепил войниците и беше създал второ военно командване.
Бяха направили една голяма крачка по посока на властта.
III
На другия ден в оптимистично настроение Григорий и останалите болшевишки водачи се измъкнаха тихо по един или по двама от института Смолни. Внимаваха да не привличат вниманието на тайната полиция. Отправиха се към просторното жилище на тяхната другарка Галина Флаксерман, където щяха да проведат събрание на Централния комитет.
Григорий малко се тревожеше за това събрание, така че пристигна рано. Обиколи жилищната сграда в търсене на съмнителни на вид безделници, които можеха да се окажат полицаи, но не забеляза такива. Когато влезе в сградата, проучи трите изхода и определи кой е най-бързият начин за излизане.
Болшевиките насядаха около голямата маса. Мнозина носеха кожените тужурки, които вече им бяха станали нещо като униформа. Ленин не беше тук и почнаха без него. Григорий се тревожеше да не би Ленин да е арестуван, обаче той се появи около десет, маскиран с перука, която все се приплъзваше и му придаваше почти глупав вид.
В предложеното от него решение обаче нямаше нищо смехотворно — призоваваше за въоръжено въстание под ръководството на болшевиките, което да свали временното правителство и да вземе властта.
Григорий ликуваше. Всички искаха въоръжено въстание, разбира се, но според повечето революционери времето още не беше назряло. Най-сетне чуха най-влиятелният от тях да казва сега.
Ленин говори в продължение на час. Както винаги, беше рязък, удряше по масата, викаше и обиждаше онези, които не се съгласяваха с него. Този маниер не му беше от полза — на всеки му се искаше да гласува против такъв грубиян. Въпреки това Ленин беше убедителен. Познанията му бяха обширни, политическият му инстинкт беше непогрешим и малцина можеха да устоят на тежките удари на неговите логически аргументи.