Григорий застана на страната на Ленин от началото. „Важното нещо е да се вземе властта и да се приключи с колебанията“ помисли си той. Всички останали проблеми можеха да бъдат решени по-нататък. Щяха ли обаче останалите да се съгласят?
Зиновиев говори против. Хубав на външен вид, той бе променил външния си вид, за да обърка полицията — бе пуснал брада и бе остригал буйната си, къдрава черна коса. Той смяташе стратегията на Ленин за твърде рискована. Боеше се, че едно въстание ще даде на десницата оправдание за извършване на военен преврат. Желанието му бе болшевишката партия да се съсредоточи върху спечелването на изборите за учредителното събрание.
Тези страхливи доводи вбесиха Ленин.
— Временното правителство никога няма да проведе общонационални избори! — заяви той. — Всеки, който мисли иначе, е глупак и наивник.
Троцки и Сталин подкрепиха въстанието, но Троцки разяри Ленин с думите си, че трябва да чакат за Всеруския конгрес на съветите, насрочен за след десет дни.
Това се стори добра идея на Григорий — Троцки винаги беше разумен — но Ленин го изненада с крясъка си:
— Не!
Троцки заяви:
— Вероятно ще имаме мнозинство сред делегатите…
— Ако Конгресът сформира правителство, то непременно ще бъде коалиционно! — ядосано каза Ленин. — Допуснатите в кабинета болшевики ще бъдат центристи. Кой би искал това — освен ако не е контрареволюционен предател?
Троцки се изчерви от обидата, но не каза нищо.
Григорий схвана, че Ленин е прав. Както обикновено, беше мислил по-напред от всички останали. В една коалиция първото искане на меншевиките щеше да бъде министър-председателят да е умерен — и вероятно щяха да приемат всеки друг, но не и Ленин.
Григорий изведнъж се сети — както и, предположи той, останалите от комитета — че Ленин би могъл да стане министър — председател единствено чрез преврат.
Спорът се проточи до малките часове на нощта. Най-накрая гласуваха за въоръжено въстание с мнозинство от десет срещу двама.
Независимо от това, Ленин постигна своето във всичко. Не беше определена дата за преврата.
Когато заседанието приключи, Галина извади самовар и поднесе сирене, кренвирши и хляб за гладните революционери.
IV
Като дете в имението на княз Андрей, Григорий веднъж видя връхната точка на лова на елени. Кучетата бяха повалили един елен току до селото и всички бяха отишли да гледат. Когато Григорий пристигна, еленът умираше — кучетата лакомо гризяха вътрешностите, показали се от разпрания му корем, докато ловците се черпеха с коняк на конете си заради успеха. Дори и тогава нещастното животно направи последен опит да отвърне — то замахна с огромните си рога, прониза едно от кучетата и съсече друго. За миг почти изглеждаше, че ще може да се изправи на крака; после падна на напоената с кръв земя и склопи очи.
На Григорий му се струваше, че министър-председателят Керенски, водачът на временното правителство, прилича на елена. Всички знаеха, че е свършен — освен той.
Докато суровият студ на руската зима се стягаше около Петроград като юмрук, кризата достигна критичната си точка.
Комитетът за борба, наскоро преименуван на Военен революционен комитет, беше под контрола на обаятелната фигура на Троцки. Той не бе красив — имаше голям нос, високо чело и изпъкнали очи, които гледаха втренчено иззад очилата без рамки — но беше очарователен и убедителен. Ленин викаше и тормозеше хората, а Троцки разсъждаваше и залъгваше. Григорий подозираше, че Троцки е безжалостен като Ленин, но го прикрива по-добре.
В понеделник, пети ноември, два дни преди насроченото откриване на Всеруския конгрес, Григорий отиде на масовия митинг на войските, свикан в Петропавловската крепост от Военния революционен комитет. Митингът започна по обяд и продължи целия следобед — стотици войници спореха за политиката на площада пред крепостта, докато офицерите им се ядосваха, без да могат да направят нищо. Тогава под гръмовни аплодисменти се появи Троцки. След словото му гласуваха да се подчиняват на комитета, а не на правителството; на Троцки, а не на Керенски.
Григорий се отдалечаваше от площада и размишляваше, че правителството не би могло да търпи едно от най-важните поделения в армията да декларира, че е лоялно към някой друг. Оръдията на крепостта бяха на другия бряг на реката, точно срещу Зимния дворец, където заседаваше временното правителство. „Ето сега Керенски ще се признае за победен и ще подаде оставка“, помисли си той.