— Какви преговори? — не вярваше на ушите си Григорий. — Та ние взехме властта!
— Ние подкрепихме предложението — безизразно отговори Ленин.
— Защо? — изненада се Григорий.
— Щяхме да загубим, ако се бяхме противопоставили. Имаме триста от общо шестстотин и седемдесетте делегати. Ние сме най-голямата партия, по-голяма от останалите, но нямаме пълно мнозинство.
На Григорий му идеше да заплаче. Превратът беше твърде закъснял. Чрез сделки и компромиси щеше да се състави поредната коалиция и правителството щеше да се колебае, докато русите в страната гладуват, а войниците на фронта гинат.
— Обаче те така или иначе ни атакуват — додаде Ленин.
Григорий се заслуша в думите на оратора, човек, когото не познаваше.
— Този конгрес беше свикан, за да обсъди новото правителство — говореше гневно човекът. — А какво откриваме? Вече е факт едно безотговорно завземане на властта и волята на конгреса е изпреварена! Ние трябва да спасим революцията от това безумно начинание.
Болшевишките депутати възнегодуваха бурно. До Григорий Ленин нареждаше:
— Свиня! Копеле! Предател!
Каменев призова за ред.
Но и следващата реч беше остро враждебна към болшевиките и техния преврат. Имаше още и още изказвания в същия дух. Меншевикът Лев Хинчук се изказа за преговори с временното правителство. Последвалите недоволни възгласи бяха така мощни, че той в продължение на няколко минути не можа да се доизкаже. Накрая, надвиквайки се с всички, той заяви:
— Ние напускаме този конгрес!
После излезе от салона.
Григорий разбра, че тактиката ще е да обявят, че след тяхното напускане конгресът не е законен.
— Дезертьори! — провикна се някой и този възглас беше подет от делегатите.
Григорий беше отвратен. Толкова отдавна чакаха този конгрес. Делегатите представляваха волята на руския народ. А сега той се разпадаше.
Погледна Ленин и с удивление установи, че очите му блестят от задоволство.
— Чудесно! — рече той. — Спасени сме! Никога не съм допускал, че ще направят такава грешка.
Григорий нямаше представа за какво говори Ленин. Дали не беше загубил ума си?
Следващият оратор беше Михаил Генделман, един от водещите есери. Той каза:
— Като имаме предвид превземането на властта от болшевиките и ги държим отговорни за това безразсъдно и престъпно действие, ние намираме, че не е възможно да работим заедно с тях. Социал-революционната фракция напуска конгреса!
И Генделман излезе, последван от всички есери. Останалите делегати ги обиждаха, овикваха и освиркваха.
Григорий се ужаси. Как бързо неговият триумф изпадна до такова хулиганство!
Ленин обаче изглеждаше все по-доволен.
После неколцина войнишки делегати говориха в подкрепа на болшевишкия преврат и Григорий се поободри, макар да продължаваше да не разбира защо Ленин тържествува. Сега Илич дращеше нещо в бележник. Нижеха се реч подир реч, а той поправяше и преписваше. Накрая даде на Григорий два листа.
— Това трябва да бъде представено на конгреса за незабавно приемане — рече той.
Изявлението беше дълго и изпълнено с обичайната реторика, обаче Григорий се съсредоточи върху най-важното изречение: „С настоящото конгресът решава да вземе управлението в свои ръце.“
Това искаше и Григорий.
— Троцки ли да го прочете? — попита той.
— Не, не Троцки — отвърна Ленин и огледа мъжете и единствената жена на трибуната. — Луначарски.
Григорий предположи, че според Ленин Троцки вече се е сдобил с достатъчно слава.
Занесе изявлението на Луначарски, който даде знак на председателя. След няколко минути Каменев го покани и той се изправи и прочете думите на Ленин.
Всяко изречение беше посрещнато с шумно одобрение.
Председателят покани делегатите да гласуват.
Григорий най-после почна да разбира защо Ленин е щастлив. В отсъствието на меншевиките и есерите, болшевиките имаха смазващо мнозинство. Можеха да направят каквото пожелаят. Нямаше нужда от компромиси.
Делегатите гласуваха. Имаше само двама против.
Болшевиките разполагаха с властта и сега това беше узаконено.