— Какво иска да направи?
— Да се обърне към войниците, разбира се. Моля те, събери ги пред църквата.
— Кога?
— Скоро. Не е много след мен.
— Добре. — Валтер огледа площада. — Фелдфебел Шваб! Елате. Двамата с ефрейтор Грюнвалд. И вие, войници, елате.
Прати хора до църквата, до столовата, разположена в един голям хамбар, и до палатковия лагер на възвишението северно оттук.
— Искам всички войници до петнадесет минути да се явят уставно облечени пред църквата. Бързо!
Мъжете хукнаха.
Валтер бързо обиколи селото да осведоми офицерите и да нареди на войниците да идат на площада, като през цялото време не изпускаше от поглед пътя от изток. Откри своя командир, генерал-майор Шварцкопф, в една смрадлива бивша мандра на края на селото. Генералът дояждаше закуската си от хляб и консерва сардини.
За четвърт час се събраха две хиляди човека. Десет минути по-късно всички те изглеждаха отрядно, със закопчани куртки и добре наместени кепета. Валтер докара един открит камион и го паркира на заден ход пред войниците. От сандъци за муниции направи стъпала към каросерията.
Ото извади от колата червен килим и го постла на земята пред стъпалата.
Валтер извади Грюнвалд от строя. Ефрейторът беше висок мъж с големи длани и нозе. Валтер го прати на покрива на църквата с бинокъл и свирка.
След това зачакаха.
Мина половин час, после един. Войниците се разшаваха, строят се поразбърка, почнаха разговори.
След още един час Грюнвалд свирна.
— Готови! — излая Ото. — Той идва!
Избухна какофония от заповеди. Войниците бързо застанаха мирно. На площада се появи колона автомобили.
Вратата на една бронирана кола се отвори и излезе мъж в генералска униформа. Но това не беше Лудендорф с плешива яйцевидна глава. Специалният гост се движеше несръчно и държеше лявата си ръка в джоба на куртката, сякаш беше ранена.
Валтер в миг разбра, че това е самият кайзер.
Генерал-майор Шварцкопф се приближи и отдаде чест.
Когато войниците разбраха кой е посетителят им, се разнесе шумолене, което бързо се превърна във взрив от приветствени възгласи. Генералът първо се ядоса от подобна проява на недисциплинираност, обаче кайзерът се усмихна благо и Шварцкопф бързо надяна одобрителна физиономия.
Кайзерът се качи по стъпалата и застана в каросерията на камиона, за да приеме приветствията. Когато най-сетне шумът стихна, той заговори:
— Германци! Това е часът на победата!
Овациите почнаха отново и този път Валтер викаше заедно с войниците.
II
В един сутринта в четвъртък, двадесет и първи март, бригадата зае предни позиции в готовност за атака. Валтер и офицерите от неговия батальон седяха в укритието на предния окоп. Разговаряха, за да облекчат напрежението от очакването на боя.
Готфрид фон Кесел тълкуваше стратегията на Лудендорф.
— Това настъпление в западна посока ще забие клин между британците и французите — дрънкаше той със същата невежа самоувереност, която имаше и когато работеше с Валтер в немското посолство в Лондон. — После ще се насочим на север, ще фланкираме англичаните отдясно и ще ги изтласкаме в Ламанша.
— Не, не — възрази лейтенант фон Браун, по-възрастен мъж. — След като направим пробив във фронтовата линия, ще бъде умно да стигнем чак до атлантическия бряг. Представете си как нашата линия се простира през средата на Франция и дели френските войски от техните съюзници.
— Та тогава враговете ни ще се намират и на север, и на юг от нас! — възрази фон Кесел.
Намеси се още един, капитан Келерман.
— Лудендорф ще тръгне на юг — предсказа той. — Трябва да вземем Париж. Само това е от значение.
— Париж е просто един символ — презрително отвърна фон Кесел.
Никой не знаеше със сигурност, само разсъждаваха. Валтер беше твърде напрегнат, за да слуша безцелни разговори, и излезе. Войниците седяха в окопа, тихи и спокойни. Часовете преди битката бяха време за размисъл и молитва. Снощи в ечемичената яхния имаше говеждо, голяма рядкост. Духът беше висок — всички усещаха, че идва краят на войната.
Нощното небе беше осеяно с ярки звезди. Полевите кухни даваха закуска — черен хляб и рядко кафе с вкус на жълта ряпа. По-рано беше превалял дъжд, но отмина и вятърът почти спря. Значи можеха да се изстрелват снаряди с отровен газ. И двете страни ползваха газ, обаче Валтер научи, че сега немците ще пуснат нова смес — смъртоносен фосген и сълзотворен газ. Сълзотворният газ не беше опасен, но проникваше през стандартните британски противогази. Теорията беше, че, раздразнени от него, противниковите войници ще свалят противогазите, за да си потъркат очите, при което ще вдишат фосгена и ще умрат.