Големите оръдия бяха разположени по цялата дължина на немските позиции. Валтер не беше виждал никога толкова много артилерия. Разчетите трупаха муниции. Зад тях имаше втора линия оръдия, готови за тръгване — конете вече бяха впрегнати. Това щеше да е втората вълна на баража.
В четири и половина всичко затихна. Полевите кухни изчезнаха; артилеристите насядаха по земята да чакат; офицерите се изправиха в окопите и се взряха отвъд ничията земя в мрака, където спяха враговете. Дори конете не шумяха. „Това е последната ни възможност да победим“, рече си Валтер. Питаше се: „Не трябва ли да се помоли?!“.
В пет без двадесет в небето се издигна бял пламък. Блясъкът му скри трепкащите звезди. След миг голямото оръдие до Валтер стреля с мощен пламък и така силен тътен, че той залитна, сякаш някой го беше бутнал. Ала това не беше нищо. След секунди вече стреляха всички оръдия. Шумът беше по-силен от гръмотевична буря. Дулният пламък озаряваше лицата на артилеристите, които вкарваха тежките снаряди и кордита. Изпарения и дим изпълниха въздуха. Валтер се мъчеше да диша само през носа. Земята под краката му се тресеше.
Скоро съгледа взривове и пламъци от британската страна — немските снаряди попадаха в складовете за боеприпаси и в резервоарите за гориво. Валтер знаеше какво е да се намираш под артилерийски обстрел и съжаляваше врага. Надяваше се Фиц да не е там.
Оръдията така се нажежиха, че можеха да изгорят кожата на всеки, който проявеше глупостта да ги докосне. Горещината деформира дулата и изкриви прицела им, затова разчетите почнаха да ги охлаждат с мокри чували. Щурмоваците на Валтер доброволно се заеха да носят кофи вода от бомбените ями, за да мокрят чувалите. Пехотинците винаги с готовност помагаха на артилеристите преди началото на атаката — всеки противников войник, убит от оръдията, означаваше един стрелец по-малко срещу пехотата.
Началото на деня донесе мъгла. Близо до оръдията взривовете разсейваха влагата, но в далечината нищо не се виждаше. Валтер се угрижи. Сега артилеристите трябваше да стрелят „по карта“. За щастие, разполагаха с подробни и точни планове на британските позиции, повечето от които бяха всъщност немски само преди година. Но нямаше какво да замени коригирането на прицела според видяното на момента. Началото беше лошо.
Мъглата се смеси с барутния дим. Валтер покри носа и устата си с кърпичка. От британците не идваше ответен огън, поне в този участък. Това окуражи Валтер. Навярно тяхната артилерия вече беше унищожена. Единственият загинал германец близо до Валтер беше един стрелец с мортира, чието оръжие се взриви — вероятно снарядът беше избухнал вътре в дулото. Санитарите отнесоха трупа и превързаха раните на поразените от осколки.
В девет сутринта Валтер премести хората си на позиции за нападение. Щурмоваците залегнаха зад оръдията, а пехотинците застанаха в окопите. Зад тях се трупаха оръдията от втората вълна, санитарите, свързочниците, войниците, които попълваха запасите от боеприпаси, и куриерите.
Щурмоваците носеха от новите каски, така наречените „кофи за въглища“. Те първи изоставиха старите pickelhaube. Карабините им бяха Маузер К98. Заради късата цев, те бяха неточни на голямо разстояние, но в близък бой в окопите бяха по-удобни от дългоцевните пушки. През гърдите на всеки войник висеше торба с дузина ръчни гранати. Томитата ги наричаха „татърмашър“, като инструмента за мачкане на картофи, ползван от жените им у дома. Явно във всяка британска кухня имаше такива. Валтер знаеше това от разпитите на военнопленниците, той самият никога не беше влизал в британска кухня.
Той надяна противогаза и даде знак на хората си да направят същото, за да не пострадат от немския отровен газ, когато стигнат другата страна. След това, в девет и половина, се изправи. Метна пушката на гръб и хвана по една граната във всяка ръка, както беше правилно за щурмовак в нападение. Не можеше да изкрещи заповедите си, понеже никой нищо не чуваше. Затова даде знак с ръка и побягна.
Войниците го последваха в ничията земя.
Почвата беше твърда и суха, от седмици не беше валяло обилно. Това беше добре за нападателите, понеже улесняваше придвижването на хората и на техниката.