Валтер отново се натъкна на Готфрид. Лейтенантът беше награбил тенекиена кутия бисквити и ги тъпчеше в устата си, докато търчеше.
— Не е за вярване! — провикна се той. — Трябва да видиш британската храна!
Валтер изби кутията от ръцете му.
— Тук си да воюваш, а не да се тъпчеш, проклет глупак такъв — кресна му той. — Върви напред!
Нещо претича през крака му и го сепна. Видя как в мъглата изчезва един заек. Несъмнено артилерията беше съсипала и заешките дупки.
Валтер погледна компаса, за да се увери, че продължават в западна посока. Не знаеше дали окопите, на които се натъкват, са съобщителни или снабдителни, така че тяхната ориентация не му говореше много.
Знаеше, че британците са последвали немския пример и са построили няколко линии окопи. Когато подмина първата линия Валтер очакваше скоро да попадне на добре укрепен окоп, наричан Червената линия, после — ако успееше да го преодолее — на около миля или повече в западна посока щеше да открие и друг окоп, Кафявата линия.
А след него чак до западния бряг лежеше само гола земя.
В мъглата напред почнаха да се взривяват снаряди. Определено не можеха да са изстреляни от британците — не биха стреляли по собствените си укрепления. Това трябва да беше втората вълна на немския бараж. Валтер и хората му рискуваха да изпреварят своята артилерия. Той вдигна предупредително ръце.
— Прикрий се! Предай нататък!
Войниците бяха стигнали до същия извод и нямаха нужда от заповед. Пробягаха няколко метра назад и скочиха в няколко празни окопа.
Валтер се въодушеви. Операцията се развиваше забележително добре.
На дъното на окопа лежаха трима британски войници. Двама не помръдваха, а третият стенеше. Къде ли бяха останалите? Сигурно бяха избягали. Или това можеше да се окаже отряд-самоубиец, останал да брани незащитимата позиция, за да даде време на отстъпващите си другари.
Единият от мъртвите британци беше необикновено висок и с големи ръце и крака. Грюнвалд начаса изу ботушите му.
— Моят размер! — обясни той. На Валтер сърце не му даде да го спре. Ботушите на ефрейтора бяха пробити.
Приседна да си поеме дъх. Проигра наум първата фаза на действията и прецени, че е нямало начин работата да се свърши по-добре.
След час немските оръдия отново млъкнаха. Валтер събра хората си и тръгнаха напред.
Докато се придвижваха по едно възвишение, Валтер чу гласове. Вдигна ръка и спря своите войници. Напред някой каза на английски:
— Мама му стара, нищо не мога да видя.
В акцента имаше нещо познато. Австралийски? По-скоро индийски.
— Ей, мътните да те вземат, щом не могат да те видят, не могат и да те гръмнат, бе — отвърна му някой със същото произношение.
В миг Валтер се пренесе в 1914 година, в голямото провинциално имение на Фиц. Така говореха слугите там. В това опустошено френско поле войниците пред Валтер бяха уелсци.
Горе небето като че просветля малко.
III
Сержант Били Уилямс се взираше в мъглата. Артилерийският обстрел милостиво беше престанал, ала това означаваше единствено, че немците идат. Какво трябваше да прави Били?
Нямаше заповеди. Неговият взвод заемаше един редут, сиреч отбранителна позиция на възвишение зад фронтовата линия. Когато времето биваше нормално, оттук се разкриваше изглед по един дълъг и лек наклон, който водеше към каменна грамада, навярно някогашни селскостопански постройки. Позицията беше свързана чрез окоп с други редути, сега невидими. Обикновено заповедите идваха от задните позиции, но днес не беше получено нищо. Телефонът мълчеше — сигурно линията беше прекъсната по време на баража.
Войниците стояха или седяха в окопа. Със спирането на бомбардировката бяха излезли от укритието. Понякога късно сутрин от полевата кухня пращаха количка с голям казан горещ чай в окопа. Днес обаче нямаше и помен от храна и напитки. Войниците бяха изяли на закуска неприкосновения запас.
Взводът разполагаше с лека картечница Люис, американски модел. Стоеше на задната стена на окопа, над укритието. С нея стреляше момчето от Борстал, деветнадесетгодишният Джордж Бароу. Джордж беше добър войник, обаче така слабо образован, щото мислеше, че последният противник, който е нахлул в Англия, се е казвал Норман Завоевателят. Той седеше до картечницата си и пушеше лула, защитен от заблудените куршуми от стоманен щит.