— Мамицата му — рече той. Щяха да се вмъкнат между неговата позиция и другите редути и после да го нападнат от две страни. Или пък да го подминат и да оставят на ариергарда си да го довърши.
И в двата случая позицията му щеше да падне в противниковите ръце.
— Свали картечницата, Джордж — нареди Били. — Ти, Джони, разглабяй минохвъргачката. Всички останали, събирайте си багажа. Изтегляме се.
Войниците метнаха на гръб пушките и раниците, бързо стигнаха до най-близкия свързочен окоп и хукнаха.
Били надзърна в укритието, за да се увери, че няма никой. После дръпна щифта на една граната и я хвърли вътре, за да не остави на врага никакви припаси.
И тогава последва войниците си в отстъплението.
IV
Късно следобед батальонът на Валтер вече държеше задната линия на британските окопи.
Той беше уморен, ала се чувстваше като победител. Батальонът му имаше няколко тежки схватки, ала не и продължително сражение. Тактиката на щурмоваците надмина очакванията на Валтер, благодарение на мъглата. Хората му смазаха противника там, където беше слаб, заобиколиха силно защитените места и спечелиха значителна територия.
Валтер намери едно подземно укритие и хлътна вътре. Неколцина от хората му го последваха. Мястото изглеждаше уютно, като че британците бяха живели тук в продължение на няколко месеца: по стените бяха набодени илюстрации от списания, върху един обърнат сандък се мъдреше пишеща машина, в стари тенекиени кутии от бисквити имаше прибори за хранене, чашки и чинийки. Даже няколко допрени един до друг сандъка бяха покрити с одеяло като покривка за маса. Валтер предположи, че тук е бил батальонният щаб.
Войниците тутакси откриха храната. Имаше сухари, сладки, сирене и шунка. Валтер не можеше да попречи на хората да се хранят, обаче забрани да отворят бутилките уиски. Разбиха ключалката на един шкаф, намериха буркан кафе и един войник стъкна огънче навън и свари в някаква тенджера. Даде на Валтер чашка кафе, като добави и подсладено мляко от консерва. Вкусът беше божествен.
Фелдфебел Шваб се обади:
— Чета във вестника, че и на британците като на нас не им достига храната. — После надигна консервата сладко, от която гребеше с лъжица, и додаде — Да им имам недостига!
Валтер се питаше колко време ще мине, преди хората му да се досетят за това. Отдавна подозираше, че германските власти преувеличават ефекта на неограничената подводна война върху снабдяването на Антантата. Вече знаеше истината. Знаеха я и войниците му. Във Великобритания храната беше с купони, но британците не приличаха на умиращи от глад. За разлика от германците.
Валтер намери карта, по невнимание забравена от отстъпващите войски. Сравни я със своята и установи, че не е далеч от канала Кроза. Това означаваше, че само за един ден немците са овладели цялата територия, която с такъв труд противниците им бяха завзели през петте месеца на битката при Сома по-миналата година.
Победата наистина беше в ръцете на германците.
Валтер седна пред британската пишеща машина и започна да пише доклада си.
Тридесета глава
Краят на март и април 1918 година
I
По великденските празници Фиц устрои празненство в Тай Гуин. Имаше скрит мотив за това. Поканените бяха яростни противници на новия руски режим, също като него.
Най-видният му гост беше Уинстън Чърчил.
Уинстън членуваше в Либералната партия и от него би могло да се очаква да симпатизира на революционерите. Ала той беше и внук на херцог и у него имаше и авторитарна жилка. Фиц дълго време го смяташе за предател на тяхната класа, обаче сега беше склонен да му прости заради неговата пламенна омраза към болшевиките.
Уинстън пристигна на Разпети петък. Фиц прати своя Ролс Ройс да го вземе от гарата в Абъроуен. Гостът влезе с бодра стъпка в салона — невисок, слаб, с червеникава коса и розов тен. По обущата му имаше дъждовни капки. Добре скроеният му туидов костюм имаше цвят на пшеница, а синята папийонка подхождаше на очите му. Беше на четиридесет и три години, но у него още имаше нещо момчешко, долавящо се докато кимаше на онези, които познаваше, и се ръкуваше с непознатите.
Огледа лампериите, шарката на тапетите, камината от дялан камък и тъмните дъбови мебели и рече:
— Фиц, домът ти е обзаведен като Уестминстърския дворец!