Имаше защо Уинстън да е ентусиазиран. Отново беше в правителството. Лойд Джордж го беше назначил за министър на боеприпасите. Много се говореше за причините премиерът да върне в кабинета такъв мъчен и непредвидим колега. По общо мнение Лойд Джордж беше предпочел да има Чърчил за съюзник, а не за противник.
— Твоите въглекопачи подкрепят болшевиките — рече Уинстън, като личеше, че намира това отчасти забавно и отчасти противно. Седна и протегна влажните си обуща към бумтящите в камината въглища. — На половината от къщите, край които минах, се вееха червени знамена.
— Нямат представа какво всъщност приветстват — с презрение каза Фиц. Зад високомерието обаче той беше дълбоко разтревожен.
Уинстън прие чаша чай от Мод и взе маслено кексче от подноса на един лакей.
— Доколкото разбирам, претърпял си лична загуба — продължи той.
— Селяните убиха шурея ми, княз Андрей, и съпругата му.
— Много съжалявам.
— Случи се така, че двамата с Беа бяхме там, и се измъкнахме на косъм.
— И аз така чух.
— Те бяха завзели земята му — много голям имот, който по право трябва да бъде наследен от моя син — и новият режим подкрепя тази кражба.
— Опасявам се, че е така. Първото, което Ленин направи, беше да прокара Декрета за земята.
— За да сме честни — намеси се Мод, — трябва да кажем още, че Ленин обяви осем часов работен ден за работниците и всеобщо безплатно образование за техните деца.
Това подразни Фиц. Мод нямаше никакъв такт. Не беше сега моментът да защитава Ленин.
Уинстън обаче беше достоен съперник.
— И освен това издаде Декрет за печата, с който забранява на вестниците да пишат против правителството — отвърна той. — Дотук със социалистическата свобода.
— Рожденото право на сина ми не е единствената причина да съм така угрижен. Дори не е основната причина — каза Фиц. — Ако на болшевиките им се размине това, което вършат в Русия, къде ще бъде следващото място? Уелските миньори вече вярват, че намерените дълбоко под земята въглища всъщност не принадлежат на човека, който притежава терена. В която и да е съботна вечер можете да чуете песента „Червено знаме“ в половината уелски кръчми.
— Болшевишкият режим трябва да бъде удушен в зародиш — умислено отговори Уинстън. — Удушен в зародиш — повтори той доволен от израза.
Фиц сдържаше нетърпението си. Понякога Уинстън си въобразяваше, че е измислил политика по даден въпрос, докато всъщност само беше измислил уместен израз.
— Та ние нищо не правим! — гневно каза Фиц.
Прозвуча гонгът и напомни на всички, че е време да се преобличат за вечеря. Фиц не настоя да продължат разговора — разполагаше с два дни, за да обоснове позицията си.
Докато крачеше към гардеробната си, се досети, че противно на обичайното, не доведоха Бой в салона по време на чая. Преди да се преоблече, Фиц тръгна по дългия коридор към детските стаи.
Бой беше на три години и три месеца — не беше бебе, а вече момченце, което ходеше и говореше и имаше сините очи и русите къдрици на Беа. Сега седеше, увит в одеяло, близо до камината, а хубавата бавачка Джоунс му четеше. Законният наследник на хиляди акри руска плодородна земя смучеше палчето си. За разлика от друг път, не скокна и не изтича при баща си.
— Какво му е? — попита Фиц.
— Стомахът му не е наред, милорд.
Бавачката Джоунс далечно напомняше на Фиц за Етел Уилямс, обаче не беше толкова умна.
— Опитайте да се изразявате по-точно — нетърпеливо рече той. — Какво не му е наред на стомаха?
— Има диария.
— Откъде, по дяволите, е пипнал това?
— Не зная. Тоалетната във влака не беше твърде чиста…
Следователно вината беше на Фиц, който помъкна семейството си в Уелс за това тържество. Въздържа се да не изругае.
— Повикахте ли лекар?
— Доктор Мортимър пътува насам.
Фиц си каза, че не бива да е така нервен. Децата непрестанно страдаха от дребни неразположения. Колко пъти той самият като малък имаше болно коремче? От друга страна, понякога децата умираха от гастроентерит.
Фиц приклекна пред дивана, за да е на същата височина като сина си.
— Как е моето войниче?
— Имам дрисък — вяло отвърна момченцето.
Сигурно беше усвоил този вулгарен израз от слугите — действително, в думите му се долавяше уелската мелодичност. Фиц обаче реши сега да не се кара за това.
— Докторът скоро ще дойде. Той ще те излекува.