Уинстън се озърна из стаята, сякаш да се увери, че всички присъстващи са благонадеждни. После се отпусна в стола си и каза:
— Положението е следното. Британската северна ескадра вече е в руски териториални води край Мурманск. На теория задачата им е да гарантират, че руските кораби там няма да попаднат в немски ръце. Имаме и малка мисия в Архангелск. Аз настоявам военни части да бъдат стоварени в Мурманск. В дългосрочна перспектива това може да бъде ядрото на една контрареволюционна сила в Северна Русия.
— Не е достатъчно — веднага възрази Фиц.
— Така е. Бих искал да изпратим войски в Баку, на брега на Каспийско море, за да сме сигурни, че огромните петролни полета няма да бъдат завладяни от немците или от турците, и в Черно море, тъй като в Украйна вече съществува ядрото на антиболшевишка съпротива. Най-накрая, в Сибир, във Владивосток, имаме хиляди тонове военни материали на стойност може би около милиард лири, изпратени в подкрепа на русите, докато още бяха наши съюзници. Имаме право да изпратим войски там, за да защитят собствеността ни.
Фиц попита — донякъде невярващо, донякъде с надежда:
— Лойд Джордж ще направи ли нещо от това?
— Не открито — отвърна Уинстън. — Проблемът са развятите по миньорските къщи червени знамена. В страната ни съществува голям резервоар от подкрепа за руския народ и неговата революция. И аз съм наясно защо, колкото и да се отвращавам от Ленин и бандата му. При цялото уважение, дължимо на семейството на княгиня Беа — той погледна към тавана при започването на поредния крясък — не може да се отрече, че руската управляваща класа реагираше бавно на недоволството на собствения си народ.
„Уинстън беше странна комбинация“, помисли си Фиц — „аристократ и човек от народа, блестящ администратор, който не можеше да устои да не се бърка в отделите на другите, очарователен мъж, към когото повечето от политическите му колеги изпитваха неприязън.“
Фиц каза:
— Руските революционери са крадци и убийци.
— Точно така. Но трябва да приемем факта, че не всички ги виждат така. Следователно нашият министър-председател не може да застане открито срещу революцията.
— Няма особен смисъл да й се противопоставя в ума си — нетърпеливо възрази Фиц.
— Някои неща могат да бъдат извършени, без той да знае за тях официално.
— Разбирам.
Фиц не знаеше дали това значи кой знае колко.
В залата влезе Мод. Мъжете се изправиха, донякъде изненадани. В едно провинциално имение жените обикновено не влизаха в билярдната. Мод обаче пренебрегваше правилата, които не й харесваха. Тя се приближи до Фиц и го целуна по бузата.
— Поздравления, скъпи Фиц — каза тя. — Имаш втори син.
Мъжете нададоха радостни викове, събраха се около Фиц, тупаха го по гърба и се ръкуваха с него.
— Жена ми добре ли е? — попита той Мод.
— Изтощена, но горда.
— Слава Богу.
— Доктор Мортимър си тръгна, но акушерката казва, че можеш да отидеш и да видиш бебето.
Фиц се запъти към вратата.
Уинстън му каза:
— Ще дойда с теб.
Докато излизаха от стаята, Фиц чу сестра си да казва:
— Пийл, сипи ми малко бренди, моля те.
Уинстън заговори с приглушен глас:
— Ти си бил в Русия, разбира се, и говориш езика.
Фиц се зачуди накъде ли води това:
— Малко — съгласи се той. — Нямам основания да се хваля, но мога да бъда разбран.
— Да си се срещал с един човек на име Мансфийлд Смит-Къминг?
— Да, случвало се е. Той ръководи… — Фиц се въздържа да спомене на висок глас Тайните служби. — Той ръководи един специален отдел. Писал съм някои доклади за него.
— А, много добре. Щом се върнеш в града, може да си поговориш с него.
Това вече беше интересно.
— Ще го видя по кое да е време — каза Фиц и опита да не разкрива нетърпението си.
— Ще му кажа да се свърже с теб. Може да има още някоя мисия за теб.
Бяха на вратата пред стаите на Беа. Отвътре се разнесе ясният плач на новородено бебе. Фиц се засрами, щом усети сълзите да потичат от очите му.
По-добре да вляза — каза той. — Лека нощ.
— Поздравления и лека нощ и на теб.
IV
Нарекоха го Андрю Алекзандър Мъри Фицхърбърт. Беше мъничък, с рошава коса, черна като на Фиц. Заведоха го в Лондон увит в одеяла; возеха го в Ролс-Ройса, следвани от още две коли за случай на повреда. Спряха за закуска в Чепстоу и за обяд в Оксфорд и пристигнаха в дома си в Мейфеър точно за вечеря.