Гас се помъчи да си припомни какво трябва да направи сега. На кого трябваше да съобщи за смъртта? С тялото трябваше да се направи нещо, обаче какво? В такива случаи човек се обаждаше на погребалната агенция.
Вдигна поглед и установи, че един сержант и двама ефрейтори го зяпат. На улицата зад тях избухна мина и всички по рефлекс сведоха глави, а после пак се взряха в Гас. Чакаха заповедите му.
Той рязко се изправи и си спомни част от наученото. Не беше негова работа да се занимава с убитите другари, дори не и с ранените. Той беше жив и невредим и неговото задължение беше да се бие. Усети прилив на безразсъден гняв срещу германците, които погубиха Чък. „По дяволите“, рече си Гас, „ще им го върна.“ Спомни си какво правеше преди експлозията: разполагаше оръжията. Трябваше да продължи с това. Сега трябваше да поеме командването и на взвода на Чък.
Обърна се към сержанта на минохвъргачките.
— Забравете навеса за лодки. Прекалено уязвим е.
После посочи през улицата към тесния проход между една винарна и една конюшня.
— Разположете три мортири тук — нареди той.
— Слушам — отвърна сержантът и забърза да изпълни заповедта.
Гас погледна по-нататък по улицата.
— Ефрейтор, виждате ли онзи там равен покрив? Сложете една картечница горе.
— Разрешете, господине, това е автосервиз и може вътре да има резервоар с гориво.
— Прав сте, по дяволите. Отлично наблюдение, ефрейтор. Тогава в кулата на онази църква. Под нея има само книги с химни.
— Тъй вярно, господине, много по-добре е, благодаря.
— Останалите — след мен. Ще се прикрием, докато реша къде да разположа другите оръжия.
Поведе ги през пътя по една странична улица. Тясна алея вървеше зад сградите. В двора на селскостопански магазин избухна снаряд и засипа Гас с гранулиран тор, сякаш за да му напомни, че се намира под обстрел.
Забърза по алеята, като се стараеше при всяка възможност да се прикрива от стрелбата зад стените, крещеше заповеди на подофицерите и разполагаше картечниците в най-високите и най-здравите наглед постройки, а минохвъргачките — из градините между къщите. От време на време хората му правеха предложения или изразяваха несъгласие. Той ги изслушваше и решаваше бързо.
Бързо падна мрак и задачата на Гас и хората му стана по-трудна. Немските снаряди връхлитаха като буря над градеца и повечето от тях бяха точно прицелени в американските позиции на южния бряг на реката. Няколко сгради бяха разрушени, та крайбрежната улица заприлича на уста, пълна с потрошени зъби. За първите няколко часа на артилерийския обстрел Гас загуби три картечници.
Чак в полунощ успя да се върне в щаба на батальона в една фабрика за шевни машини през няколко улици в южна посока. Полковник Уагнър и френският му колега разглеждаха вглъбено едромащабна карта на града. Гас докладва, че всички картечници на неговия взвод и на взвода на Чък са разположени.
— Добра работа, Дюър — отвърна полковникът. — Вие добре ли сте?
— Тъй вярно — рече Гас, озадачен и малко обиден, задето полковникът може би не вярва, че той има куража за тази работа.
— Просто питам, понеже целият сте в кръв.
— Така ли? — Гас сведе поглед и установи, че наистина по предницата на униформата му има доста съсирена кръв. — Чудя се откъде може да се е взела.
— Както се вижда, от лицето Ви. Имате неприятна рана.
Гас опипа страната си и потрепери, когато пръстите му докоснаха оголената плът.
— Не знам кога е станало — рече той.
— Идете в лазарета да почистят раната.
— Не е сериозно, господин полковник. По-добре да…
— Изпълнявайте, лейтенант. Ще стане сериозно, ако се инфектира — отговори полковникът и тънко се усмихна. — Не искам да Ви загубя. Явно от Вас ще излезе полезен офицер.
IV
Следващата сутрин, в четири часа, немците почнаха да изстрелват снаряди с газ. Валтер и щурмоваците му приближиха северния край на градчето по зазоряване и очакваха съпротивата на френските войски да е все така слаба, както през изминалите два месеца.
Биха предпочели да подминат Шато-Тиери, но се оказа невъзможно. Железопътната линия за Париж минаваше оттук, освен това имаше два важни моста над реката. Трябваше да превземат този град.
Големите ниви отстъпиха на къщици и дребни стопанства, които преминаха в павирани улици и градини. Когато Валтер приближаваше към първата от двуетажните къщи, от един висок прозорец почна картечна стрелба и куршумите заваляха в краката му като дъждовни капки върху локва. Той се хвърли зад някаква ниска ограда в зеленчукова леха и се затъркаля, докато не намери прикритие зад едно ябълково дърво. Пръснаха се и всички негови войници, с изключение на двама, които паднаха на улицата. Единият не помръдваше, а другият стенеше от болка.