Валтер погледна зад гърба си и забеляза фелдфебел Шваб.
— Вземете шест човека, открийте задната врата на тази къща и унищожете картечното гнездо — нареди Валтер и после даде задачи на лейтенантите. — Фон Кесел, мини още една пресечка на запад и влез в града оттам. Фон Браун, на изток с мен.
Избягваше улиците и минаваше през проходите и задните дворове, но кажи-речи във всяка десета къща имаше стрелци с пушки и картечници. Валтер с тревога осъзна, че се е случило нещо, което е върнало на французите бойния дух.
Цяла сутрин щурмоваците се биха за всяка къща и понесоха тежки загуби. От тях не се очакваше да действат така и да проливат кръв за всеки метър. Бяха обучени да следват посоката на най-слабото съпротивление, да проникват дълбоко зад линията на противника и да разрушават съобщенията му, така че войските на фронта да останат деморализирани и без водачество и бързо да се предадат на настъпващата пехота. Ала тази тактика се провали и сега щурмоваците водеха тежък близък бой с противник, който явно се беше възстановил.
Все пак напредваха и по пладне Валтер вече стоеше сред руините на средновековния замък, който беше дал името на градеца. Замъкът се издигаше на един хълм, а в подножието му се намираше кметството. Оттук тръгваше главната улица и след около двеста и петдесет ярда стигаше до мост с два свода над реката Марна. На изток, на петстотин ярда нагоре по течението, беше железопътният мост — единственото друго място, където реката можеше да се прекоси.
Всичко това се виждаше с просто око. Валтер извади бинокъла и го фокусира върху противниковите позиции на южния бряг на реката. Там войниците се разкриваха безгрижно, знак, че са новобранци — ветераните винаги се стараеха да останат незабелязани. Валтер забеляза, че са млади, енергични, добре хранени и добре облечени. Освен това той с изумление видя, че униформите им не са сини, а жълтеникави.
Тези войници бяха американци.
V
Следобед французите се изтеглиха на северния бряг на реката и Гас оползотвори оръжията си — над главите на французите засипа настъпващите немци с картечен огън и мини. Американските оръжия пращаха вихър от куршуми по правите улици на Шато-Тиери, които вървяха в посока от север на юг, и те станаха смъртоносни. Въпреки това Гас виждаше как немците напредват безстрашно от банката към кафенето, от алеята към входа на магазина и изтласкват французите заради по-голямата си численост.
Докато следобедът се превръщаше в кървавочервена вечер, Гас гледаше през един висок прозорец как разбитите французи отстъпват към западния мост. На северния му край за последен път заеха позиция и я удържаха, докато аленото слънце се спущаше зад хълмовете на запад. После се здрачи и те се оттеглиха по моста.
Малък немски отряд видя какво става и се впусна да преследва французите. Гас ги забеляза на моста — сивите им униформи едва се виждаха в сивкавия здрач. После мостът се взриви. Гас разбра, че французите са се подготвили да го вдигнат във въздуха. Разлетяха се тела и северният свод на моста се превърна в камара камъни и рухна в реката.
Настана тишина.
Гас легна на един сламеник в щаба и подремна за пръв път от почти две денонощия. Събуди го немският бараж на зазоряване. Все още със замътен поглед, Гас изтича от фабриката към брега. В бисерната светлина на юнското утро той видя как немците са заели целия северен бряг на реката и обстрелват от адски близко разстояние американските позиции на южния.
Гас нареди хората, които са будували цяла нощ, да бъдат сменени от такива, които са отпочинали малко. После мина от позиция на позиция, като все се придържаше зад сградите, които излизаха на брега. Предлагаше начини за подобряване на прикритието — как някоя картечница да се премести зад по-тесен прозорец, как стрелците да се предпазват от летящите отломки с листове гофрирана ламарина, или как да се трупат камари трошляк от двете страни на картечницата. Ала най-добрият начин хората му да се защитят беше да направят живота на противниковите стрелци невъзможен.
— Дайте на копелетата да се разберат — казваше Гас.