Били пренебрегна съвета на Томи — вече беше прекалено ядосан. Изправи се и с ясен и силен глас попита:
— Господин полковник, това което ние правим, законно ли е?
Фиц пламна и Били разбра, че попадението му е било точно.
— Разбира се…
— Ако нашата мисия не е одобрена от британския народ или от руския народ — прекъсна го Били, — как може тя да е законна?
— Седнете, сержант — намеси се капитан Евънс. — Това тук не е някое от вашите проклети лейбъристки събрания. Още една дума и ще бъдете наказан.
Били си седна доволен. Беше казал каквото искаше.
Фиц продължи:
— Ние бяхме поканени тук от Всерусийското временно правителство. Неговото изпълнително тяло е една петчленна директория със седалище в Омск, в Западен Сибир. И тъкмо в Омск — довърши той — ще идете вие оттук.
III
Беше сумрачно. Лев Пешков чакаше и трепереше на една товарителна площадка във Владивосток, на самия край на Транссибирската железница. Над лейтенантската си униформа носеше шинел, ала Сибир беше най-студеното място, където беше стъпвал през живота си.
Беснееше, задето е в Русия. Преди четири години имаше късмета да избяга оттук и още по-големия късмет да се ожени за момиче от богато американско семейство. И сега се върна — заради едно момиче. „Какво ми има“, питаше се той, „защо все не съм доволен?“
Отвори се една врата и от склада излезе теглена от муле каруца. Лев скокна на капрата до британския войник, който караше.
— Живо-здраво, Сид — поздрави Лев.
— Пай се — отвърна Сид. Беше мършав човек на четиридесетина години, вечно с цигара в уста и с преждевременно сбръчкано лице. Неговият кокни беше доста по-различен от акцента в южен Уелс или в северната част на щата Ню Йорк. В началото на Лев му беше трудно да го разбира.
— У тебе ли е уискито?
— Не бе. Само кутии какао.
Лев се завъртя, приведе се над каруцата и дръпна крайчеца на брезента. Беше почти сигурен, че Сид се шегува. Видя кашон с надпис „Шоколад и какао Фрай.“
— Не се търси много от казаците.
— Виж отдолу.
Лев отмести кашона и видя друг етикет — „Тийчърс Хайланд Крийм — съвършенството на шотландското уиски“.
— Колко са? — попита той.
— Дванайсет кашона.
— По-добро е от какаото — заключи Лев и покри кашона.
Упъти Сид вън от центъра на града. Час по час проверяваше дали не ги следят и щом срещнеха старши офицер от американската армия, почваше да гледа тревожно, ала никой не ги разпитва. Владивосток беше пълен с бежанци от болшевишката власт, повечето от които носеха много пари. Харчеха ги, сякаш иде краят на света. Може би това беше истината за мнозина от тях. В резултат магазините бяха оживени, а улиците гъмжаха от каруци със стока като тази на Сид и Лев. Понеже в Русия имаше недостиг на всякакви стоки, повечето от нещата за продан или бяха внесени контрабандно от Китай, или бяха откраднати от военните, както беше с уискито на Сид.
Лев съгледа жена с малко момиченце и се замисли за Дейзи. Детето му липсваше. Вече ходеше, говореше и изучаваше света. Личицето й топеше сърцата на всички, дори и на Йосиф Вялов. Лев не я беше виждал от шест месеца. Дейзи сега беше на две годинки и половина и със сигурност се беше променила в негово отсъствие.
Липсваше му и Марга. Сънуваше я. Сънуваше как голото й тяло се извива около неговото в леглото. Тъкмо заради нея имаше неприятности с тъста си и се озова в Сибир, но въпреки това копнееше да я види пак.
— Имаш ли някаква слабост, Сид? — попита Лев. Нужно му беше да завърже по-близко приятелство с мълчаливия си спътник. Партньорите в престъпленията трябваше да си имат доверие.
— Не. Само парите.
— А имал ли си неприятности заради кражбите?
— Всъщност не. Окошариха ме един път, ама само за половин година.
— Моята слабост пък са жените.
— Верно?
Лев беше свикнал с английската привичка въпросът да се задава след отговора.
— Да. Не мога да им устоя. Имам потребност да вляза в нощен клуб с хубаво момиче под ръка.
— Тъй ли?
— Тъй. Не мога да се удържа.
Каруцата влезе в пристанищен квартал — черни улици, моряшки жилища, никакви имена и адреси. Сид видимо се изнерви.
— Имаш оръжие, нали? — попита Лев.
— Не. Само това — отвърна Сид, разтвори дрехата си и показа затъкнатия в колана грамаден пистолет с дуло, дълго цяла стъпка.