Лев не беше виждал подобно оръжие.
— Това пък какво е?
— Уебли-Марс. Най-мощният пистолет в света. Голяма рядкост.
— Не е нужно да стреляш, само го размахай и ще подплашиш хората до смърт.
В този квартал не се плащаше на никой за чистене на снега, та каруцата следваше старите коловози или се пързаляше по леда в по-рядко използваните улички. Престоят в Русия накара Лев да се замисли за брат си. Не беше забравил обещанието да прати на Григорий пари за билет до Америка. Печелеше добре, продавайки на казаците откраднатото от армията. След днешната сделка щеше да разполага с достатъчно пари за пътуването на брат си.
Много лоши неща беше свършил през краткия си живот, но ако успееше да се отплати на Григорий, щеше да му поолекне.
Свиха в една уличка и минаха зад някаква ниска постройка. Лев отвори един от кашоните и извади бутилка уиски.
— Ти стой тука и пази стоката — рече той на Сид. — Иначе ще изчезне, докато се върнем.
— Не бой се — отговори Сид, ала изглеждаше притеснен.
Лев бръкна под шинела да провери своя полуавтоматичен четиридесет и пет калибров Колт, после влезе през задната врата.
Сградата беше от онези места, които в Сибир минаваха за кръчми. Имаше малка стая с няколко стола и една маса. Нямаше тезгях, а през отворената врата се влизаше в мръсна кухня с рафт с шишета и бъчва. Край огъня седяха трима мъже в опърпани кожени дрехи. Лев познаваше разположилия се в средата. Мъжът му беше известен като Сотник. Торбестите му панталони бяха пъхнати в ботуши за езда. Имаше високи скули и тесни очи и се кипреше със засукани мустаци и пищни бакенбарди. Лицето му беше зачервено и набраздено от живота на открито. Можеше да е на всякаква възраст между двадесет и пет и петдесет и пет години.
Лев се здрависа с всички. Отпуши бутилката и един от присъстващите — може би кръчмарят — донесе четири различни чаши. Лев щедро наля и всички отпиха.
— Това е най-доброто уиски на света — подхвана той на руски. — Правят го в една страна, студена като Сибир, където водата в планинските потоци е чист разтопен сняг. Жалко само, че е толкова скъпо.
— Колко струва? — попита Сотник с безизразно лице.
Лев не възнамеряваше да го оставя да почне да се пазари отново.
— Толкова, на колкото ти се съгласи вчера. В златни рубли и нищо друго.
— Колко бутилки?
— Сто четиридесет и четири.
— И къде са?
— Наблизо.
— Трябва да внимаваш. Тука гъмжи от крадци.
Това би трябвало да е предупреждение за опасност. Лев предположи, че двусмислието е умишлено.
— Знам за крадците. Аз съм един от тях — отговори той.
Сотник хвърли поглед на двамата си другари и след малко се разсмя. Разсмяха се и те.
Лев пак наля.
— Не се тревожи. Уискито ти е на сигурно място — зад дулото на пистолет. — Това също беше двусмислица. Можеше да е както успокоение, така и закана.
— Хубаво — каза Сотник.
Лев допи питието и погледна часовника си.
— Скоро насам ще мине патрул на военната полиция — излъга той. — Трябва да вървя.
— Още по едно — настоя Сотник.
Лев се изправи.
— Искаш ли уискито? — попита той, като остави раздразнението му да си проличи. — Лесно мога да го продам и на друг. — Това вече беше истина. Човек винаги можеше да продаде алкохол.
— Взимам го.
— Парите на масата.
Сотник вдигна дисагите си от пода и почна да отброява монети от по пет рубли. Бяха се спазарили за шестдесет рубли за дузина бутилки. Сотник бавно редеше парите, докато не струпа дванадесет купчинки по дванадесет монети. Лев реши, че човекът всъщност не може да преброи до сто четиридесет и четири.
Когато привърши, погледна Лев. Лев кимна. Сотник върна парите в дисагите.
Излязоха навън. Сотник носеше и дисагите си. Беше паднала нощ, обаче имаше луна и се виждаше ясно.
— Стой в каруцата и внимавай — рече Лев на Сид на английски. Това беше опасният момент в незаконните сделки — купувачът можеше да грабне стоката и да си задържи парите. Лев не искаше да рискува и да загуби парите за билета на Григорий.
Отметна покривалото на каруцата, отмести три кашона какао и разкри уискито. Извади един кашон и го остави на земята в краката на Сотник.
Останалите казаци приближиха каруцата и се пресегнаха да вземат следващия кашон.
— Не — отсече Лев. — Торбата.