— Има съобщение за теб. Казва, че ще ти пише по-нататък, но да ти предам, че… — Тя бръкна в джоба на престилката си. — Нека го прочета точно. „Повярвай ми, аз усещам, че съм зле осведомен тук за събитията в политиката в Русия.“ Наистина, адски забавно съобщение.
— Това е код — обясни Етел. — Чете се всяка трета дума. Съобщението гласи Аз съм тук, в Русия. Какво прави в Русия?
— Не знаех, че нашата армия е в Русия.
— Нито пък аз. Споменава ли песен или заглавие на книга?
— Да. Откъде знаеш?
— И това е код.
— Казва да ти напомня за песента, която сте пели навремето, „Фреди и циркът“. Не съм я чувала.
— И аз не съм. Четат се инициалите. „Фреди и циркът“ означава… Фиц.
Появи се Бърни. Вратовръзката му беше червена.
— Заспа дълбоко — рече той. Имаше предвид Лойд.
— Милдред има писмо от Били — каза Етел. — Явно той е в Русия с граф Фицхърбърт.
— Аха! — възкликна Бърни. — Чудех се колко време ще им трябва.
— Какво искаш да кажеш?
— Пратили сме войски срещу болшевиките. Знаех си, че ще се случи.
— Във война ли сме с новото руско правителство?
— Официално не сме, разбира се — отговори Бърни и си погледна часовника. — Трябва да тръгваме. — Той мразеше да закъснява.
В автобуса Етел рече:
— Не може да сме неофициално във война. Или сме, или не сме.
— Чърчил и онази пасмина знаят, че британският народ няма да подкрепи война срещу болшевиките, затова се мъчат да го правят тайно.
— Разочарована съм от Ленин… — каза умислено Етел.
— Ленин просто прави каквото трябва да направи! — прекъсна я Бърни. Той беше пламенен поддръжник на болшевиките.
Етел продължи:
— Ленин може да стане тиранин, досущ като царя…
— Та това е нелепо!
— … но дори и така трябва да му се даде възможност да покаже какво може да направи за Русия.
— Е, поне за това сме на едно мнение.
— Обаче не знам какво точно можем ние да направим по въпроса.
— Нужни са ни още сведения.
— Били скоро ще ми пише. Ще ми разкаже подробно.
Етел се гневеше на тайната война на правителството — ако наистина имаше тайна война — но и ужасно се тревожеше за Били. Той нямаше да си мълчи. Преценеше ли, че армията постъпва неправилно, щеше да го заяви и така да си навлече неприятности.
Евангелският параклис „Голгота“ беше пълен: по време на войната популярността на Лейбъристката партия се беше увеличила. Донякъде това се дължеше на участието на водача на партията, Артър Хендерсън, във военния кабинет на Лойд Джордж. Хендерсън беше почнал да работи на дванадесет години в една локомотивна фабрика, а действията му като министър бяха опровергали мнението на консерваторите, че на работниците не може да се повери управление.
Етел и Бърни седнаха до Джок Рейд, червендалест шотландец от Глазгоу, който беше най-близкият приятел на Бърни в ергенските му години. Доктор Грийнуолд председателстваше събранието. Основният въпрос в дневния ред бяха следващите общи избори. Носеше се мълва, че Лойд Джордж ще обяви общонационални избори веднага след края на войната. Олдгейт имаше нужда от лейбъристки кандидат и Бърни беше най-вероятният претендент.
Предложиха го и го одобриха. Някой предложи и доктор Грийнуолд като алтернатива. Докторът обаче отказа — вярвал, че мястото му е в медицинската професия.
И тогава се изправи Джейн МакКъли. Тя влезе в Лейбъристката партия, когато Етел и Мод протестираха срещу отказа да й бъде изплатена военновременната издръжка и полицаят отнесе Мод на ръце до ареста. Сега Джейн заяви:
— Четох във вестника, че на следващите избори ще могат да се явяват и жени, и предлагам наш кандидат да бъде Етел Уилямс.
За кратко всички се умълчаха изумени. После почнаха да говорят едновременно.
Етел се слиса. Не се беше замисляла по въпроса. Откакто познаваше Бърни, той искаше да стане депутат от този район. Тя беше приела това. Пък и досега нямаше възможност жени да бъдат избирани. Не беше сигурна дали може и сега. Първоначалното й намерение беше да откаже.
Джейн не беше приключила. Тя беше млада и хубава жена, но меката й външност беше измамна. Можеше да проявява голяма твърдост.
— Уважавам Бърни, обаче той е организатор, човек на събранията — рече тя. — Настоящият депутат за Олдгейт е от Либералната партия и е много харесван. Може да е трудно да бъде победен. Нужен ни е кандидат, който може да спечели това място за Лейбъристката партия, някой, който може да каже на хората в Ийст Енд „Следвайте ме към победата!“ и те да го последват. Нужна ни е Етел.