Всички жени я аплодираха, а също и някои от мъжете, макар че други почнаха мрачно да мърморят. Етел разбра, че ако се яви на изборите, ще има голяма подкрепа.
При това Джейн имаше право: Бърни навярно беше най-умният човек сред присъстващите, ала той не беше вдъхновяващ водач. Можеше да обясни как се стига до революции и защо компаниите банкрутират, докато Етел можеше да въодушеви хората да тръгнат на кръстоносен поход.
Стана Джок Рийд и каза:
— Другарю председател, мисля, че законът не позволява на жените да се явяват на избори.
— Мога да отговоря на този въпрос — рече доктор Грийнуолд. — Приетият по-рано тази година закон, който дава право на глас на определени групи жени над тридесетгодишна възраст, не съдържаше клауза, според която жените могат да се кандидатират на избори. Правителството обаче призна, че това е аномалия, и беше изработен допълнителен проектозакон.
Джок обаче настояваше:
— Но законът в днешния си вид забранява избирането на жени следователно ние не можем да номинираме жена.
Етел се усмихна горчиво — странно как мъже, които призовават за световна революция, настояват да се спазва буквата на закона.
— Има ясно намерение проектозаконът за правата на жените да се приеме преди следващите общи избори и затова е съвсем в реда на нещата този клон на партията да номинира жена.
— Но Етел е на по-малко от тридесет години.
— Както изглежда, този нов закон е приложим за жените над двадесет и една години.
— Както изглежда ли? — възрази Джок. — Как можем да издигаме кандидат, ако не знаем правилата?
— Може би трябва да отложим номинирането, докато новият закон се приеме.
Бърни прошепна нещо на Джок и Джок каза:
— Нека питаме Етел тя иска ли да се яви на изборите. Ако не иска, няма да е необходимо да отлагаме вземането на решение.
Бърни се обърна към Етел с уверена усмивка.
— Добре — съгласи се доктор Грийнуолд. — Етел, ако си номинирана, ще приемеш ли?
Всички я гледаха.
Етел се поколеба.
Това беше мечтата на Бърни, а Бърни беше неин съпруг. Кой от двамата обаче би бил по-добър избор за лейбъристите?
Докато секундите се нижеха, по лицето на Бърни се изписа подозрение. Той очакваше Етел веднага да откаже.
Това й даде решителност.
— Аз… аз никога не съм обмисляла това. И хмм, както каза председателят, това все още дори не е правна възможност. Затова ми е трудно да отговоря на въпроса. Вярвам, че Бърни ще бъде добър кандидат… Въпреки това, бих искала време да помисля. Може би трябва да приемем предложението на председателя за отлагане.
Тя се обърна към Бърни.
Бърни изглеждаше така, сякаш е способен да я убие.
Тридесет и трета глава
11 ноември 1918 година
I
В два през нощта телефонът в къщата на Фиц на „Мейфеър“ иззвъня.
Мод още беше будна. Седеше в салона, където гореше свещ, портретите на покойните предци я гледаха отвисоко, прибраните завеси приличаха на плащеници, мебелите наоколо едва се виждаха, подобни на зверове в нощното поле. През последните няколко дни Мод почти не беше спала. Някакво суеверно предчувствие й казваше, че Валтер ще загине преди края на войната.
Седеше сама, държеше чашата изстинал чай, взираше се в огъня и се питаше къде е Валтер и какво прави. Дали спи в някой влажен окоп или се готви за утрешното сражение? Или вече е мъртъв? И тя е вдовица, която за четири години брак е прекарала със съпруга си едва две нощи. Сигурна беше единствено, че Валтер не е пленен. Джони Ремарк проверяваше всеки списък на пленените противникови офицери заради Мод. Джони не знаеше нейната тайна. Той вярваше, че тя е загрижена, само защото преди войната Валтер беше близък приятел на Фиц.
Телефонният звън я сепна. Отначало реши, че някой се обажда за Валтер, обаче това нямаше смисъл. Новините за взет в плен приятел можеха да почакат до сутринта. „Може да е за Фиц“ рече си тя с болка — „дали не го бяха ранили в Сибир?“
Мод забърза към фоайето, но Граут стигна пръв. Мод виновно осъзна, че е забравила да отпрати прислугата да спи.