Етел сръбна от горещия чай.
— Какво би искал, момче или момиче?
Бърни замълча и отначало Етел реши, че е сърдит и затова отказва да отговори. Всъщност той обмисляше думите си, както често правеше, преди да отвърне. Най-сетне каза:
— Е, имаме момче, значи ще е добре да имаме и момиче.
Етел усети как я завладява силна обич към него. Винаги говореше като че Лойд беше негово дете.
— Трябва да се постараем те да порастат в една добра страна — каза тя, — където да получат добро образование, работа, приличен дом, където да отгледат своите деца. И да няма вече войни.
— Лойд Джордж ще обяви предсрочни избори.
— Мислиш ли?
— Той е човекът, който спечели войната. Ще поиска да го преизберат, преди това да отзвучи.
— Според мен лейбъристите пак ще се представят добре.
— Във всеки случай имаме шанс в райони като Олдгейт.
— Искаш ли да ръководя кампанията ти? — попита Етел след кратко колебание.
Бърни като че ли се двоумеше.
— Помолих Джок Рийд да ми стане агент.
— Джок може да се занимава с правните документи и финансите — отговори Етел. — Аз ще организирам събрания и тем подобни. Мога да се справя много по-добре.
Внезапно тя усети, че всъщност говори за брака им, а не само за кампанията.
— Сигурна ли си, че искаш да го направиш?
— Да. Джок само би те пращал да държиш речи. И това ще трябва да правиш, разбира се, но то не е силната ти страна. Ти си по-добър, когато седнеш с няколко души и разговаряте на чаша чай. Ще те заведа из фабриките и складовете, където ще можеш да говориш с хората неофициално.
— Убеден съм, че имаш право — каза Бърни.
Етел допи чая и остави чашката и чинийката на пода до леглото.
— Значи се чувстваш по-добре?
— Да.
Тя остави и неговите съдове, после издърпа нощницата през главата си. Гърдите й не бяха толкова вирнати, както преди да забременее с Лойд, но още бяха твърди и обли.
— Колко по-добре? — попита.
Бърни зяпаше гърдите й.
— Много по-добре.
Не се бяха любили след вечерта, когато Джейн МакКъли предложи да издигнат кандидатурата на Етел за изборите. На Етел това й липсваше много. Улови гърдите си с ръце. От хладния въздух зърната й щръкнаха.
— Знаеш ли какво са това?
— Според мен, това са гърдите ти.
— Някои хора ги наричат цици.
— А аз ги наричам красиви — отговори Бърни с леко дрезгав глас.
— Искаш ли да поиграеш е тях?
— Мога да го правя цял ден.
— Не съм сигурна. Но започвай. И ще видим докъде ще стигнем.
— Добре.
Етел въздъхна щастливо. С мъжете беше толкова лесно.
Час по-късно тя тръгна на работа. Лойд остана с Бърни. По улиците нямаше много хора — тази сутрин Лондон страдаше от махмурлук. Отиде в седалището на Националния профсъюз на текстилните работници и се настани на бюрото си. Докато обмисляше какво й предстои през работния ден, Етел си даде сметка, че мирът ще донесе нови проблеми в индустрията. Милиони демобилизирани от армията мъже щяха да търсят работа и да искат да изтласкат жените, които заемаха местата им през четирите години на войната. Жените обаче имаха нужда от своите заплати. Не всички имаха мъже, които да се върнат от Франция — много от съпрузите им бяха погребани там. Жените имаха нужда от своя профсъюз и от Етел.
Когато и да се проведяха изборите, профсъюзът, естествено, щеше да подкрепи Лейбъристката партия. Етел прекара по-голямата част от деня в планиране на срещи.
Вечерните вестници донесоха изненадващи новини за изборите. Лойд Джордж беше решил да продължи с коалиционното правителство и в мирно време. Щеше да води кампания не като лидер на Либералната партия, а като глава на коалицията. Същата сутрин на „Даунинг стрийт“ той се беше обърнал към двеста депутата либерали и беше спечелил подкрепата им. В това време Бонар Лоу беше убедил консерваторите да подкрепят идеята.
Етел се слиса. За какво щяха да гласуват хората?
Когато се върна у дома, тя завари Бърни разгневен.
— Това не са избори — рече той, — а проклета коронация. Крал Дейвид Лойд Джордж. Какъв предател. Има възможност да доведе на власт радикално ляво правителство, а какво прави? Държи се за приятелчетата си от Консервативната партия! Фурнаджийска лопата.
— Нека още не се предаваме — отговори Етел.
Два дни по-късно Лейбъристката партия излезе от коалицията и обяви, че ще води кампания срещу Лойд Джордж. Четирима лейбъристки депутата, които бяха министри в кабинета, отказаха да подадат оставки и тутакси бяха изгонени от партията. Датата на изборите беше определена — четиринадесети декември. За да има време гласовете на войниците да се докарат от Франция и да се преброят, резултатите щяха да се обявят едва след Коледа.