Накрая им поднесоха силно кафе в малки чашки. Гас установи, че не му се иска да се разделя с Роза и да се оттегли в спалното си купе. Много по-интересно му беше да разговаря с нея.
— Както и да е, в Париж Уилсън ще е в силна позиция.
— И как така? — скептично попита Роза.
— Е, на първо място, той им спечели войната.
Роза кимна.
— Уилсън заяви „При Шато-Тиери ние спасихме света“.
— Ние с Чък Диксън бяхме в това сражение.
— Там ли загина той?
— Пряко попадение на снаряд. Първата жертва, която видях. Но не и последната, за съжаление.
— Много ми е мъчно, особено за съпругата му. Познавам Дорис от години, някога учехме пиано при един и същ учител.
— Не знам обаче спасихме ли света — продължи Гас. — Загиналите французи, британци и руси са много повече от американците. Но ние наклонихме везните. Това трябва да означава нещо.
Роза поклати глава и тръсна тъмните си къдрици.
— Не съм съгласна. Войната свърши и европейците повече нямат нужда от нас.
— Лойд Джордж например е на мнение, че американската военна сила не бива да се пренебрегва.
— Следователно Лойд Джордж греши — отвърна Роза. Гас се изненадваше, че една жена говори толкова твърдо по подобен въпрос. — Да речем, че французите и британците просто откажат да следват Уилсън. Той ще използва ли армията, за да наложи идеите си? Не. А даже и да поиска, републиканският Конгрес няма да му позволи.
— Ние имаме икономическа и финансова сила.
— Със сигурност е вярно, че страните от Антантата имат огромни дългове към нас. Ала не знам какъв лост ни предоставят тези дългове. Както се казва, ако дължиш на банката сто долара, то ти си в нейните ръце, но ако дължиш на банката един милион долара, то тя е в твоите ръце.
Гас почна да разбира, че задачата на Уилсън може да се окаже по-трудна, отколкото си беше представял.
— А общественото мнение? Ти видя как приеха Уилсън в Брест. В цяла Европа хората очакват от него да създаде мирен свят.
— Това е и най-силната му карта. Хората са изнурени от кланетата. Те призовават „Никога вече“. Само се надявам Уилсън да е в състояние да им даде каквото искат.
Върнаха се в купетата си и си пожелаха лека нощ. Гас дълго лежа буден и мисли за Роза и нещата, които тя каза. Наистина беше най-умната жена, която той познаваше. Беше и красива. Човек някак си бързо забравяше за окото. В началото изглеждаше като ужасна деформация, но Гас скоро спря да го забелязва.
Ала Роза беше песимистка относно конференцията. При това всичко, казано от нея, беше вярно. Гас вече си даваше сметка, че на Уилсън му предстои борба. Радваше се, че е част от екипа на президента и беше решен да стори всичко по силите си, за да превърне идеалите му в реалност.
В малките часове на утрото Гас гледаше през прозореца, докато влакът вървеше на изток през Франция. Когато преминаваха през един град, той с изумление видя множество хора по пероните на гарата и по пътя край железопътната линия. Беше тъмно, но те се виждаха ясно на светлините на лампите. Бяха хиляди, мъже жени и деца. Нямаше приветствени възгласи. Хората стояха тихо. Гас видя, че мъжете и момчетата сваляха шапки, и този жест на уважение го трогна почти до сълзи. Хората бяха изчакали почти цяла нощ, за да видят как минава влакът, който носи надеждата на света.
Тридесет и пета глава
Декември 1918 година — февруари 1919 година
I
Гласовете бяха преброени три дни след Коледа. Ет и Бърни Лекуит бяха в общината в Олдгейт, за да чуят резултатите — Бърни стоеше на трибуната, облечен в най-хубавия си костюм, а Ет седеше сред публиката.
Бърни загуби.
Той се държа стоически, ала Етел плака. За Бърни това беше краят на една мечта. Навярно мечтата му беше глупава, но загубата го нарани, а сърцето на Етел страдаше за него.
Либералният кандидат беше подкрепил коалицията на Лойд Джордж, затова за този район нямаше кандидат от Консервативната партия. И така консерваторите гласуваха за Либералната партия. Оказа се, че лейбъристите нямат сили да преодолеят тази комбинация.
Бърни поздрави победителя и слезе от трибуната. Лейбъристите имаха бутилка уиски и искаха да направят бдение, обаче Бърни и Етел се прибраха у дома.