— Колко глупаво — горчиво рече Мод. — За нас е нужно германците да добруват, за да могат британските фабрики да им продават автомобили и печки, и прахосмукачки. Ако съсипем стопанството им, Германия ще се болшевизира.
— Хората искат отмъщение.
— Помните ли четиринадесета година? Валтер не искаше война. Както и повечето германци. Страната обаче не беше демократична. Генералите подтикнаха кайзера. А когато Русия мобилизира армията си, те вече нямаха избор.
— Помня, разбира се. Но повечето хора не помнят.
Танцът свърши и се появи Роза Хелман. Гас запозна двете дами. Те поговориха малко, обаче Роза се държеше непривично скучно и Мод ги остави.
— Тази рокля струва цяло състояние — намусено съобщи Роза. — Тя е на Жана Ланвен.
Гас беше изумен.
— Не хареса ли Мод?
— Е, ти явно я харесваш.
— Какво искаш да кажеш?
— Танцувахте доста близо един до друг.
Роза не знаеше за Валтер. Въпреки това на Гас му стана неприятно от това неоснователно обвинение, че флиртува.
— Тя искаше да разговаряме за нещо твърде поверително — рече той с леко раздразнение.
— Обзалагам се, че е искала.
— Не знам защо се държиш така. Ти тръгна с онзи мазен грък.
— Той е много хубав и никак не е мазен. Защо да не танцувам с други мъже? Не е като да си влюбен в мен.
Гас я гледаше настойчиво.
— О — продума той. — Божичко. — Изведнъж се почувства объркан и несигурен.
— Сега пък какво има?
— Струва ми се, че току-що осъзнах нещо.
— Ще ми кажеш ли какво?
— Предполагам, че трябва — отговори Гас с треперлив глас. После млъкна.
Тя го почака малко, после нетърпеливо каза:
— Е?
— Влюбен съм в теб.
Тя мълчаливо отвърна на погледа му. Мина доста време, преди да попита:
— Наистина ли?
Макар мисълта, че е влюбен, да го беше изненадала, Гас нямаше никакво съмнение.
— Да. Обичам те, Роза.
— Само си представи — рече тя със слаба усмивка.
— Мисля, че може би съм влюбен в теб доста отдавна, без да го осъзнавам.
Роза кимна, като че някакво нейно подозрение се беше потвърдило. Оркестърът подхвана бавна мелодия. Тя се приближи до Гас.
Той я прегърна, без да се замисля, но беше твърде развълнуван, за да се справи с танца.
— Не съм сигурен, че ще успея…
— Не се притеснявай. — Роза знаеше какво мисли той. — Просто се преструвай.
Гас с труд направи няколко стъпки. Мислите му бяха объркани. Роза не каза нищо за своите чувства. От друга страна, не си тръгна. Дали имаше вероятност тя да отвърне на чувствата му?
Очевидно го харесваше, но това беше нещо съвсем друго. Дали сега не си задаваше въпроса какво изпитва? Или обмисляше някакъв вежлив начин да го отхвърли?
Вдигна поглед и Гас очакваше да получи отговор, обаче Роза каза:
— Отведи ме оттук, Гас, моля те.
— Разбира се.
Тя взе палтото си. Портиерът им повика такси, червено Рено.
— До Максим — каза Гас. Краткото пътуване премина в мълчание. Гас копнееше да узнае какво мисли тя, но не я притискаше. Тя скоро щеше да му каже.
Ресторантът беше пълен, а малкото свободни маси бяха резервирани за по-късни посетители. Оберкелнерът беше_ désolé_. Гас отвори портфейла си, извади стофранкова банкнота и рече:
— Спокойна маса в ъгъла.
Табелката с надпис Réservée изчезна и двамата с Роза се настаниха.
Избраха си лека вечеря и Гас поръча бутилка шампанско.
— Толкова си се променил — каза Роза.
— Не смятам така — изненада се Гас.
— В Бъфало беше свит младеж. Струва ми се, че даже се срамуваше пред мен. Сега обикаляш Париж, сякаш ти принадлежи.
— Боже мой, това звучи арогантно.
— Не, просто самоуверено. Все пак, ти работи за президента и беше на война — тези неща имат значение.
Сервираха им, но и двамата не ядоха много. Гас беше прекалено напрегнат. Какво мислеше тя? Обичаше ли го или не? Тя би трябвало да знае, нали? Той остави приборите си, но вместо да й зададе въпроса, който го занимаваше, каза:
— Ти винаги изглеждаше самоуверена.
Роза се засмя.
— Не е ли удивително?
— Защо?
— Струва ми се, че бях самоуверена до седемгодишната си възраст. После… е, знаеш какви са ученичките. Всички искат да са приятелки с най-хубавите. Трябваше да си играя с дебелите момичета, с грозните и с онези, които доносваха чужди дрехи. Това продължи и по-късно. Дори работата в Бъфало анархист си беше аутсайдерска. Но когато станах редакторка, почнах да си връщам самоуважението. — Тя отпи от шампанското. — Ти ми помогна.