Мъри му донесе чувала с писмата.
— Поискахте да прегледате писмата на войниците за дома, сър — каза той с нотка на неодобрение в гласа.
Фиц пренебрегна скрупулите на Мъри и отвори чувала. Търсеше писмо от сержант Уилямс. Някой поне можеше да бъде наказан за тази катастрофа.
Намери каквото търсеше. Писмото на сержант Уилямс бе адресирано до Е. Уилямс, с моминското й име — явно се боеше, че името й по мъж ще привлече внимание към изменническото му писмо.
Фиц го прочете. Почеркът на Били бе едър и уверен. На пръв поглед текстът изглеждаше безобиден, просто малко странен. Но Фиц беше работил в Стая 40 и разбираше от кодове. Залови се да разбие този.
— По един друг въпрос, сър — обади се Мъри, — виждали ли сте американския преводач Пешков през последните ден-два?
— Не съм — отговори Фиц. — Какво е станало с него?
— Явно сме го загубили, сър.
II
Троцки усещаше огромна умора, ала не беше обезсърчен. Напрежението по лицето му не намаляваше светлината на надеждата в очите му. Григорий с възхита отбеляза, че Троцки се крепи на непоклатимата вяра в нещата, които прави. „Всички притежават тази вяра“, рече си той, „и Ленин, и Сталин. Всеки беше уверен, че знае правилното решение, какъвто и да беше проблемът — от поземлената реформа до военната тактика.“
Григорий не беше такъв. Заедно с Троцки се стараеше да измисли най-подходящия отговор на действията на белите, обаче никога нямаше усещането, че са взели правилното решение, преди да узнае резултата. Навярно за това Троцки беше известен в целия свят, а Григорий беше просто поредният комисар.
Както неведнъж досега, той седеше в личния влак на Троцки, а на масата пред него лежеше карта на Русия.
— Надали е нужно да се тревожим за контрареволюционерите на север — рече Троцки.
— Според нашето разузнаване има вълнения сред британските войници и моряци там — съгласи се Григорий.
— При това загубиха всяка надежда да се свържат с Колчак. Войските му бягат с всички сили обратно в Сибир. Можем да ги последваме отвъд Урал, но според мен имаме по-важна работа другаде.
— На запад ли?
— Там е достатъчно зле. Белите са подкрепяни от реакционерите националисти в Латвия, Литва и Естония. Колчак назначи Юденич за главнокомандващ там. Той има и поддръжката на една британска флотилия, която държи нашите кораби затворени в Кронщад. Но за юга се тревожа още повече.
— Генерал Деникин.
— Той разполага с около сто и петдесет хиляди човека, поддържани от френски и италиански войски и снабдявани от англичаните. Според мен той планира едно стремително нападение на Москва.
— Ако позволите, намирам, че ключът към разгрома на Деникин е политически, а не военен.
Троцки изглеждаше заинтригуван.
— Продължавайте.
— Където и да отиде, Деникин си създава врагове. Неговите казаци грабят всички наред. Щом завземе някой град, излавя всички евреи и просто ги застрелва. Ако въгледобивните мини не произвеждат планираните количества, Деникин убива всеки десети миньор. И екзекутира всички дезертьори от армията си, разбира се.
— И ние го правим — отговори Троцки. — Убиваме и селяните, които укриват дезертьори.
— И селяните, които отказват да предадат зърното си. — На Григорий му се беше наложило да ожесточи сърцето си, за да приеме тази жестока необходимост. — Но аз познавам селяните. Баща ми беше селянин. Тях най-много ги е грижа за земята. Мнозина получиха големи дялове земя по време на революцията и сега искат да си ги запазят, пък да става каквото ще.
— И?
— Колчак обяви, че поземлената реформа трябва да е на основата на частната собственост.
— Ще рече, селяните да върнат земите, които са взели от аристокрацията.
— А това се знае от всички. Бих искал да отпечатам неговата прокламация и да я окача на всяка църква. Каквото и да правят нашите войски, селяните ще предпочетат нас пред белите.
— Направете го — отговори Троцки.
— Още нещо. Обявете амнистия за дезертьорите. Всеки, който се върне в редовете на армията до седем дни, няма да бъде наказван.
— Още една политическа стъпка.
— Не вярвам тя да насърчи дезертьорството, защото ще важи само една седмица. Но може да ни върне хората — особено след като научат, че белите искат да им отнемат земята.