Григорий усети как гърлото му се свива.
— Все едно — отговори той и се съсредоточи върху това да звучи твърдо. — Трябва да накажем Вялови, задето ни измамиха.
— Аз постигнах моето отмъщение — каза Лев. — В Бъфало има един Йосиф Вялов. Преспах с дъщеря му, тя забременя и той трябваше да ми позволи да се оженя за нея.
— Боже мой! И сега ти си член на семейството Вялови?
— Вялов съжали за решението си и затова уреди така, че да ме вземат във войската. Надява се, че смъртта ще ме застигне в бой.
— По дяволите. Ти още ли следваш оная си работа?
Лев сви рамене.
— Май да.
И Григорий трябваше да разкрие някои неща, но се притесняваше. Внимателно подхвана:
— Катерина роди момченце, твоя син. Нарече го Владимир.
Лев изглеждаше доволен.
— Така ли? Имам син!
На Григорий не му достигна смелост да каже, че детето не знае нищо за Лев и нарича него „татко“. Вместо това каза:
— Грижа се добре за него.
— Знаех си, че така ще постъпиш.
Григорий усети познатото раздразнение, както винаги, когато Лев приемаше, че някой друг ще поеме изоставените от него отговорности.
— Лев — рече Григорий, — аз се ожених за Катерина.
Зачака гневен отговор. Лев обаче остана спокоен.
— И това си знаех.
— Какво? — изуми се Григорий.
Лев кимна.
— Ти беше луд по нея, а пък тя имаше нужда от солиден мъж, на когото да разчита за отглеждането на детето. Така беше писано.
— Толкова се измъчих! — възкликна Григорий. Все едно всичко е било ненужно? — Терзаеше ме мисълта, че те предавам.
— Не, по дяволите. Аз я изоставих в беда. Желая късмет и на двама ви.
Небрежното отношение на Лев направо влуди Григорий.
— Изобщо имаше ли някакви притеснения за нас? — остро попита той.
— Гришка, знаеш ме какъв съм.
Лев, разбира се, не се беше тревожил за тях.
— Не си и помислил за нас.
— Напротив. И не се прави на толкова праведен. Ти я искаше, потърпя малко, може би няколко години, и накрая спа с нея.
Това беше суровата истина. Лев по някакъв дразнещ начин смогваше да принизи всички на своето ниво.
— Прав си — отговори Григорий. — Все едно. Сега ние имаме още едно дете, момиченце. Анна, на годинка и половина.
— Двама възрастни и две деца. Няма значение. Имам достатъчно.
— Какви ги говориш?
— Печеля пари. Продавам на казаците срещу злато уиски от британските военни складове. Натрупах едно малко състояние. — Лев порови под униформената си риза, откопча някаква катарама и измъкна пояс за пренасяне на пари. — Тук има достатъчно, за да дойдете и четиримата в Америка!
Подаде колана на Григорий.
Григорий се изуми и се трогна. Все пак Лев не беше забравил семейството си. Спестил беше за билет. Разбира се, даването на парите трябваше да е мелодраматично — такъв си беше Лев по характер. Но беше спазил обещанието си.
Жалко, че всичко това беше напразно.
— Благодаря ти — каза Григорий. — Гордея се, че удържа на думата си. Разбира се, това вече не е нужно. Сега мога да те освободя от плен и да ти помогна да се върнеш към нормалния живот в Русия.
Върна му парите.
Лев взе колана, подържа го и го погледа втренчено.
— Какво искаш да кажеш?
Григорий видя, че брат му е наранен и разбра, че отказът му го е огорчил. Но той имаше по-големи грижи на ум. Какво щеше да стане, когато Лев и Катерина се съберат отново? Дали тя нямаше пак да се влюби в по-хубавия брат? Сърцето на Григорий изстина при мисълта, че може да я загуби след всичко, което преживяха заедно.
— Сега ние живеем в Москва — рече той. — Имаме апартамент в Кремъл. Катерина, Владимир, Анна и аз. Мога лесно да издействам жилище и за теб…
— Чакай малко — прекъсна го Лев невярващо. — Ти мислиш, че искам да се върна в Русия?
— Нали вече се върна.
— Но не и да остана тук!
— Не е възможно да искаш да се върнеш в Америка.
— Разбира се, че искам! И вие би трябвало да дойдете с мен.
— Няма нужда! Русия не е като едно време. Царят го няма.
— Харесвам Америка. И на вас ще ви хареса, на всички, особено на Катерина.
— Та ние тук правим история! Изнамерихме нова форма на управление, съвет. Такава е новата Русия, новият свят. Пропускаш всичко това!
— Ти си човекът, който не разбира. В Америка имам собствена кола. Там има повече храна, отколкото може да изяде човек. Всичкото пиене, което мога да изпия и всичките цигари, които мога да изпуша. Имам пет костюма!