— Говорете, само когато Ви питат, сержант.
— Нека протоколът покаже, че ми е отказан достъп до адвокат — каза Били и се втренчи в Гуин Евънс, единственият с бележник. Когато Евънс нищо не направи, Били додаде — Или протоколът за този процес ще бъде лъжа? — Той особено натърти на думата „лъжа“, понеже знаеше, че тя ще обиди Фиц. Част от моралния кодекс на английския джентълмен беше винаги да казва истината.
Фиц кимна на Евънс и капитанът записа нещо.
„Точка за мен“, рече си Били и малко се поободри.
— Уилям Уилямс — каза Фиц, — обвинен сте по дял първи от Закона за въоръжените сили. Обвинението е, че докато сте на активна служба, Вие съзнателно се извършили действие, целящо да застраши успеха на войските на Негово величество. Наказанието е смърт или по-леко наказание, каквото ще наложи този съд.
Били изстина от нееднократното подчертаване на смъртното наказание, но лицето му остана безизразно.
— Какво пледирате?
Били пое дълбоко дъх. Заговори с ясен глас и вложи в тона си цялото пренебрежение и презрение, което успя да събере.
— Пледирам „как смеете“! Как смеете да се преструвате на обективен съдия? Как смеете да действате, все едно нашето присъствие в Русия е законна операция? И как смеете да обвинявате в предателство човек, който е воювал редом с Вас в продължение на три години? Ето това пледирам.
Гуин Евънс се намеси:
— Били, момчето ми, не бъди нагъл. Така само ще утежниш положението си.
Били нямаше намерение да оставя Евънс да се преструва на добронамерен.
— А моят съвет към Вас е да напуснете веднага и повече да нямате нищо общо с това инсценирано съдебно заседание. Когато новината излезе — и трябва да ми вярвате, че ще бъде на първа страница на Дейли мирър — Вие ще бъдете опозорен, а не аз. — Той погледна капитан Мъри. — Всеки, който има нещо общо е този фарс, ще бъде опозорен.
Евънс се попритесни. Явно не му беше минавало през ума, че може да има публичност.
— Достатъчно! — отсече Фиц високо и гневно.
„Добре“, рече си Били, вече го нервирах.
— Ако обичате, да видим доказателствата, капитан Мъри — продължи Фиц.
Мъри отвори папка и извади лист хартия. Били позна собствения си почерк. Както очакваше, това беше негово писмо до Етел.
Мъри му показа писмото и попита:
— Вие ли написахте това писмо?
— Как попадна това писмо на Вашето внимание? — поинтересува се Били.
— Отговаряйте на въпроса! — излая Фиц.
Били отговори:
— Господин капитан, учили сте в Итън, нали? Един джентълмен никога не би чел чуждата поща или поне така ни се внушава. Доколкото аз разбирам нещата, само официалният цензор има правото да преглежда писмата на войниците. Затова заключавам, че цензорът е обърнал вниманието Ви върху това писмо. — Както очакваше, Мъри нямаше желание да отговаря. Били продължи — Или писмото е било придобито незаконно?
Мъри повтори:
— Вие ли написахте това писмо?
— Ако е придобито незаконно, то не може да бъде използвано в процеса. Смятам, че така би казал един адвокат. Но тук адвокати няма. Затова съдът е инсцениран.
— Вие ли написахте това писмо?
— Ще отговоря на въпроса, след като Вие обясните как въпросното писмо се е озовало у Вас.
— Знаете, че можете да бъдете наказан за неуважение към съда — рече Фиц.
„Аз вече съм изправен пред смъртната присъда“, каза си Били, „колко е глупаво от страна на Фиц да си въобразява, че може да ме сплаши!“ После отговори:
— Аз се защитавам, като изтъквам нередовността на този съд и незаконността на обвинението. Ще забраните ли това… сър?
Мъри се предаде.
— На плика има обратен адрес и името на сержант Били Уилямс. Ако обвиняемият желае да заяви, че не той е написал писмото, трябва да го направи.
Били не каза нищо.
— Това писмо съдържа кодирано послание — продължи Мъри. — Може да се декодира, като се чете всяка трета дума и главните букви от заглавията на песни и филми. — Мъри подаде писмото на Евънс. — Декодирано, писмото гласи следното.
В писмото си Били разказваше за некадърността на режима на Колчак и даваше пример как въпреки всичкото злато, с което разполага, Колчак не е платил на персонала на Транссибирската железница. Затова продължават проблемите му със снабдяването и транспорта. Освен това даваше подробности за помощта, която британската армия се опитваше да окаже. Тези сведения трябваше да се държат в тайна от британското общество, което плащаше за армията и чиито синове рискуваха живота си.