— Отричате ли, че сте пратили това съобщение? — попита Мъри.
— Не мога да коментирам доказателство, което е придобито по незаконен начин.
— Получателката, Е. Уилямс, всъщност е госпожа Етел Лекуит, водач на кампанията „Долу ръцете от Русия“, нали така?
— Не мога да коментирам доказателство, което е придобито по незаконен начин.
— Писали ли сте и по-рано кодирани писма до сестра си?
Били не отговори.
— И тя е използвала получените от Вас сведения, за да пише враждебни статии из вестниците, статии, позорящи британската армия и застрашаващи успеха на нашите действия тук.
— Съвсем не — каза Били. — Армията беше опозорена от хората, които ни пратиха на тайна и незаконна мисия без знанието и съгласието на парламента. Кампанията „Долу ръцете от Русия“ е така нужната първа стъпка за връщането ни към нашата законна роля на защитници на Великобритания, вместо на частна армия в един малък заговор на десни генерали и политици.
„Изваяното лице на Фиц аленее от гняв“, със задоволство установи Били.
— Смятам, че чухме достатъчно — рече Фиц. — Сега съдът ще обмисли присъдата. — Мъри прошепна нещо и Фиц добави — О, да. Има ли обвиняемият да каже нещо?
Били се изправи.
— Призовавам като мой първи свидетел полковник граф Фицхърбърт.
— Не ставайте смешен — рече Фиц.
— Моля да се впише в протокола, че съдът отказва да ми позволи да разпитам свидетел, въпреки че той присъства на заседанието.
— Говорете по същество.
— Ако не ми беше отказано правото да призова свидетел, щях да попитам господин полковника каква е връзката му с моето семейство. Дали той не таи лична неприязън към мен заради ролята на моя баща като водач на миньорите? Каква е връзката му с моята сестра? Не е ли истина, че той я назначи за икономка, а после мистериозно я уволни? — Били се изкушаваше да каже още нещо за Етел, но така щеше да омърси името й, пък и намекът навярно беше достатъчен. — Бих го попитал какъв е неговият личен интерес от тази незаконна война срещу болшевишкото правителство? Не е ли съпругата му руска княгиня? Не е ли неговият син наследник на собственост в Русия? Не е ли полковникът тук всъщност, за да брани своите лични финансови интереси? И не е ли всичко изброено дотук истинското обяснение защо той свиква тази пародия на съд? И не го ли дисквалифицира напълно като съдия в този случай?
Фиц го гледаше с каменно лице, ала Мъри и Евънс бяха смаяни. Те не знаеха всички тези лични подробности.
— Остава ми да подчертая още едно — каза Били. — Германският кайзер е обвинен в извършването на военни престъпления. Твърди се, че той, насърчаван от своите генерали, е обявил война противно на волята на германския народ, ясно изразена от представителите му в Райхстага, техния парламент. Твърди се, че Великобритания, за разлика от Германия, е обявила война едва след обсъждане в Камарата на представителите.
Фиц се преструваше на отегчен, обаче Мъри и Евънс слушаха внимателно.
Били продължи:
— Погледнете сега настоящата война в Русия. Тя никога не е била обсъждана в британския парламент. Фактите са укривани от народа под предлог, че се пази оперативната сигурност. Това винаги е било извинението за мръсните тайни на армията. Ние воюваме, обаче война не е обявена. Британският премиер и неговите министри се намират в същото положение като кайзера и неговите генерали. Те са хората, които действат незаконно, а не аз.
Били седна.
Двамата капитани се приближиха до Фиц и почнаха да обсъждат. Били се питаше дали не е отишъл твърде далеч. Нужно му беше да е по-остър, но така можеше да обиди капитаните, вместо да си спечели тяхната подкрепа.
Между съдиите обаче явно нямаше единодушие. Фиц говореше настойчиво, а Евънс отрицателно клатеше глава. На Мъри му беше неудобно. „Това трябва да е добър знак“, помисли Били. Въпреки всичко, той се боеше повече от всякога. Когато се намираше под картечен обстрел на Сома или когато преживя експлозията в мината, не се страхуваше толкова, колкото сега, когато животът му беше в ръцете на злонамерени офицери.
Най-сетне явно постигнаха съгласие. Фиц погледна Били и каза:
— Станете.
Били се изправи.
— Сержант Уилям Уилямс, този съд намира, че сте виновен по отправените обвинения.