— Ами, изглежда, че великият княз Алексей се замесил в юмручно сбиване в един бордей в Марсилия и бил арестуван от полицията. Алексеев му се притекъл на помощ и убедил жандармите, че той е съгрешил, а не великият княз. Подобно звучащите им имена също помогнали и скоро освободили княза. Наградата на Алексеев било командването на армията.
— Нищо чудно, че загубиха.
— Въпреки това руснаците имат най-голямата армия в историята на света — според някои изчисления шест милиона души, при положение че мобилизират и запасняците. Няма значение колко са некомпетентни водачите им, това е огромна армия. Колко ефективни обаче биха били например в европейска война?
— Не съм се връщал там откак се ожених — каза Фиц. — Не съм сигурен.
— Ние също. Тук започва Вашата роля. Бих искал да направите някои запитвания, докато сте там.
— Но… не може ли посолството ни да го стори?
— Може, разбира се — Си сви рамене. — Но дипломатите по принцип се вълнуват повече от политика, отколкото от военно дело.
— И все пак, трябва да има военен аташе.
— Външен човек като Вас може да предложи свеж поглед — както групичката Ви в Тай Гуин даде на краля храна за размисъл, която не би получил от Външното министерство. Но ако смятате, че не можете…
— Не съм отказал — побърза да го увери Фиц. Напротив, беше доволен, че получава задача в служба на страната. — Просто ми е чудно, че нещата трябва да станат така.
— Ние сме нов отдел и нямаме много ресурси. Най-добрите ми информатори са интелигентни, пътуват много и имат достатъчно военен опит, за да разберат това, което виждат.
— Добре тогава.
— Би ми било любопитно да узная дали руското офицерство се е развило от 1905 година насам. Дали са осъвременили мисленето си, или още робуват на стари идеи. В Санкт Петербург ще се срещнете с всички хора по върховете на управлението — половината от тях навярно са роднини на съпругата Ви.
Фиц мислеше за последната война на Русия.
— Основната причина за загубата от Япония беше, че руските железници не вършеха добра работа със снабдяването на армията.
— Оттогава обаче се опитват да подобрят железопътната си мрежа — с пари от техните съюзници — французите.
— Питам се дали са напреднали?
— Това е основният въпрос. Ще пътувате с влак. Навреме ли ще пристигне? Дръжте си очите отворени. Еднолинейни ли са още маршрутите или не? Немските генерали са съставили план за война, базиран на изчисления колко време ще е нужно на руската армия да се мобилизира. Ако се стигне до война, много ще зависи от точността на сметките им.
Фиц се вълнуваше като ученик, но се постара да звучи сериозно.
— Ще открия каквото мога.
— Благодаря Ви — Си хвърли поглед към часовника си. Фиц се изправи и си стиснаха ръцете.
— Кога точно заминавате? — попита Си.
— Утре — отговори графът. — Довиждане.
II
Григорий Пешков гледаше как по-малкият му брат Лев взима парите на високия американец. Лев имаше хубаво лице и излъчваше момчешки ентусиазъм, като че единствената му цел беше да демонстрира умението си. Григорий усети познатия пристъп на безпокойство. Един ден, боеше се той, чарът на Лев нямаше да е достатъчен, за да го опази от беди.
— Това е проверка на паметта — каза Лев на английски. Беше научил думите наизуст. — Вземете коя да е карта.
Трябваше да надвиква шума от фабриката — трясъка на тежки машини, съскащата пара, хора, които си крещяха заповеди и въпроси.
Посетителят се казваше Гас Дюър. Носеше сако, жилетка и панталони от фин сив вълнен плат. Григорий особено се беше заинтересувал от него, защото американецът идваше от Бъфало.
Дюър беше дружелюбен младеж. Сви рамене, взе карта от тестето на Лев и я погледна.
— Сложете я на тезгяха, с лице надолу — каза Лев.
Дюър постави картата върху грубия дървен тезгях.
Лев извади от джоба си една рубла и я сложи върху картата.
— Сега сложете долар. — Номерът минаваше само с богати посетители.
Григорий знаеше, че Лев вече е подменил картата. В ръката му, скрита от рублата, се намираше различна карта. Трикът, който брат му беше усвоил с цената на много упражнения, се състоеше в това да вземеш първата карта и да я скриеш в дланта си веднага, след като оставиш рублата и другата карта.
— Сигурен ли сте, че можете да си позволите да загубите долар, господин Дюър?
Дюър се усмихна, както жертвите винаги правеха в този момент.