Фиц се взираше в лицето на Били, сякаш се надяваше да види ужаса от загубата. Но Били очакваше да го обявят за виновен. Страхуваше се от присъдата.
— Осъден сте на десет години затвор — каза Фиц.
Били повече не можеше да остане с безизразно лице. Не беше смърт, но все пак — десет години! Когато излезе, ще е на тридесет. Годината ще е 1929. Милдред ще е на тридесет и пет. Ще е минал половината им живот. Предизвикателната фасада се пропука и Били се просълзи.
Фиц изглеждаше дълбоко удовлетворен.
— Свободно — рече той.
Били беше отпратен, за да почне да излежава присъдата си.
Тридесет и седма глава
Май и юни 1919 година
I
На първи май Валтер фон Улрих написа писмо на Мод и го пусна от града Версай.
Не знаеше жива ли е или мъртва. След Стокхолм нямаше вести от нея. Все още нямаше поща между Германия и Великобритания, затова сега беше първата му възможност от две години насам да й пише.
Валтер и баща му бяха пристигнали във Франция ден по-рано, заедно с още сто и осемдесет политици, дипломати и чиновници от външното министерство — германската делегация на мирната конференция. Френската железница забави специалния им влак до пълзене, когато трябваше да прекоси опустошената Североизточна Франция.
— Все едно само нашата артилерия стреляше тук — ядно рече Ото. От Париж превозиха делегатите с автобус до градчето Версай и ги оставиха в Отел де резервоар. Стовариха багажа им в двора и грубиянски им казаха да си го носят сами. „Очевидно французите няма да са великодушни победители“, помисли Валтер.
— Не те ни победиха. Това е, което ги мъчи — каза Ото. — Може и да не загубиха наистина, не съвсем, защото бяха спасени от британците и американците. Но това не е нещо, с което много да се хвалят. Бихме ги и те го знаят. Това наранява пресилената им гордост.
Хотелът беше студен и мрачен, но навън цъфтяха ябълки и магнолии. На германците беше позволено да се разхождат в земите на двореца и да посещават магазините. Пред хотела винаги имаше малка тълпа. Гражданите не бяха така злостни като чиновниците. Понякога освиркваха, но общо взето просто бяха любопитни да видят врага.
Валтер писа на Мод в първия си ден във Франция. Не споменаваше за брака им — още не знаеше дали е безопасно, пък и му беше трудно да се отърси от привичната секретност. Съобщаваше й къде се намира, описваше хотела и околностите и я молеше да му пише до поискване. Отиде в града, купи марка и пусна писмото.
Очакваше отговора с нетърпение и надежда. Ако е жива, обича ли го още? Беше почти сигурен, че го обича. Но бяха изминали почти две години, откакто тя го прегръщаше страстно в хотелската стая в Стокхолм. Светът беше пълен с мъже, които се бяха върнали от войната и бяха установили, че любимите и съпругите им са се влюбили в друг през дългата раздяла.
Няколко дни по-късно водачите на делегациите бяха поканени в хотел Трианон палас, оттатък парка, и церемониално им бяха връчени екземпляри от съставения от победителките мирен договор. Текстът беше на френски. После, в Отел де резервоар, текстът беше даден на екипи от преводачи. Валтер оглавяваше един такъв екип. Той раздели получения текст на части и ги раздаде. След това седна и зачете.
Условията се оказаха по-тежки, отколкото очакваше.
Френската армия щеше да окупира пограничната Рейнска област за срок от петнадесет години. Областта Саарланд в Германия се превръщаше в протекторат на Обществото на народите, като французите щяха да контролират въгледобивните мини. Елзас и Лотарингия се връщаха на Франция без плебисцит — френското правителство се боеше, че населението на областта ще гласува за оставане в Германия. Новата държава Полша беше толкова голяма, че включваше дома на три милиона германци и въгледобивната област Силезия. Германия губеше всички колонии — Съюзниците си ги деляха, както крадци деляха плячката. И германците се задължаваха да се съгласят да изплатят репарации в неуточнен размер, тоест да подпишат празен чек.
Валтер се питаше каква държава искат победителките да бъде Германия. Дали имаха наум един гигантски лагер за роби, където всички се прехранват с минимални дажби и работят, само за да могат господарите да приберат плодовете на техния труд? Ако на Валтер му предстоеше да е такъв роб, как можеше да обмисля двамата с Мод да изградят дом и да имат деца?
Но най-тежка беше клаузата за вината.
Член 231 на договора гласеше така: „Съюзените и Сдружени правителства