Мод беше потресена от суровите условия, предложени на Германия, не по-малко от Валтер. Целта на Парижката конференция беше да създаде справедлив и мирен нов свят, а не да позволи на победителките да мъстят на победените. Новата Германия трябваше да е демократична и процъфтяваща страна. Мод искаше те с Валтер да имат деца. Тези деца щяха да са германци. Тя често мислеше за пасажа в книгата Рут, който започваше с думите „Но където идеш ти, там ще дойда и аз“. Рано или късно щеше да го каже на Валтер.
Успокои се обаче, когато узна, че не само тя не одобрява предложените условия. И други представители на Антантата бяха на мнение, че мирът е по-важен от отмъщението. Дванадесет американски делегати бяха напуснали в знак на протест. На междинни избори в Англия беше победил кандидатът, който се изказваше в полза на не толкова отмъстителен мир. Кентърбърийският архиепископ публично беше признал, че се чувства „много неудобно“ и заяви, че представлява една мълчалива част от обществото, чието мнение не е представено в антигерманските вестници.
Ден по-рано германците бяха внесли своето насрещно предложение — над сто подробно аргументирани страници, на основата на уилсъновите Четиринадесет точки. Тази сутрин френската преса беше апоплектична. Вестниците се пръскаха от възмущение и определяха документа като паметник на наглостта и противна клоунада.
— Обвиняват ни в наглост. Французите! — възкликна Валтер. — Как беше онзи израз?
— Присмял се хърбел на щърбел — напомни Мод.
Валтер се обърна настрани и почна да си играе с космите й. Бяха тъмни, къдрави и гъсти. Мод беше предложила да ги махне, но Валтер беше отговорил, че му харесва така.
— Какво ще правим? — попита той. — Романтично е да се срещаме в хотел и да се любим следобед, като тайни любовници, но това не може да продължава вечно. Трябва да кажем на света, че сме съпруг и съпруга.
Мод беше съгласна. Тя също нямаше търпение да спи с него всяка нощ, макар да не го казваше — малко се срамуваше да признае колко й харесва сексът.
— Можем просто да заживеем някъде и да оставим всички да си правят изводите.
— Това не ми се нрави — отговори Валтер. — Излиза, че се срамуваме.
И тя беше на същото мнение. Искаше да извести за щастието си, а не да го крие. Гордееше се с Валтер — той беше хубав, смел и изключително умен.
— Можем да направим нова сватба — предложи тя. — Да се сгодим, да обявим годежа, да проведем сватбена церемония и да не казваме на никого, че сме били женени почти пет години. Не е незаконно два пъти да се жениш за един и същ човек.
Валтер се замисли.
— Моят баща и твоят брат ще са против. Не могат да ни спрат, но могат да направят нещата неприятни и така да помрачат щастливото събитие.
— Прав си — неохотно призна Мод. — Фиц ще каже, че някои немци може и да са много свестни, но все пак човек не би искал сестра му да се жени за германец.
— Значи трябва да ги поставим пред свършен факт.
— Да им кажем и после да го обявим в печата — рече Мод. — Ще кажем, че това е символ на новия световен ред. Англо-германски брак, едновременно с мирния договор.
Валтер като че се съмняваше.
— Как ще го уредим?
— Ще говоря с редактора на списание Татлър. Там ме харесват — снабдявала съм ги с много материал.
Валтер се усмихна и каза:
— Лейди Мод Фицхърбърт винаги се облича по последната мода.
— Какво говориш?
Валтер взе портфейла си от нощната масичка и извади изрезката от списанието.
— Единствената твоя снимка, която имам — обясни той.
Мод я взе. Изрезката беше омекнала с времето и беше добила блед пясъчен цвят. Разгледа снимката и каза:
— Правена е преди войната.
— И я нося оттогава. Също като мен и тя оцеля.
Сълзи изпълниха очите на Мод и замъглиха и бездруго неясния образ.
— Не плачи — рече Валтер и я прегърна.
Мод притисна лице в гърдите му и се разрида. Някои жени плачеха за щяло и нещяло, но тя не беше такава. Сега хлипаше безпомощно. Плачеше за загубените години, за милионите момчета, които лежаха мъртви, за безцелното и глупаво похабяване на всичко. Проливаше всички сълзи, които беше сдържала през изминалите пет години.