— Познавам Вашия брат, Фриц Хелман — каза майка. Фриц свиреше на цигулка в симфоничния оркестър в града. Майка беше в управата на оркестъра. — Талантът му е чудесен.
— Благодаря. Ние много се гордеем с него.
Майка подхвана лек разговор, а Роза я остави да води. Гас не можеше да не си спомни как по-рано беше довел друго момиче, за което искаше да се ожени — Олга Вялова. Тогава майка му се държа другояче: беше любезна и гостоприемна, но Гас знаеше, че не е искрена. А днес явно беше.
Предния ден беше я разпитал за семейство Вялови. Лев Пешков бил пратен в Сибир като преводач към армията. Олга не посещавала много светски събития и явно била отдадена на отглеждането на детето. Йосиф призовавал бащата на Гас, сенатора, за по-голяма военна помощ за Белите.
— Явно е на мнение, че болшевиките ще се отразят зле на делата на фамилията Вялови в Петроград — каза майка.
— Това е най-хубавото нещо, което съм чувал за болшевиките — отбеляза Гас.
След чая отидоха да се преоблекат. Гас се вълнуваше от мисълта как Роза се къпе в съседната стая. Никога не я беше виждал гола. Двамата бяха прекарали доста страстни часове в нейната хотелска стая в Париж, но не се бяха любили.
— Не ми е приятно да се държа старомодно — извини се тогава Роза, — но по някаква причина чувствам, че трябва да изчакаме.
Всъщност тя не беше голяма анархистка.
Родителите й щяха да дойдат на вечеря. Гас облече смокинг и слезе. Приготви едно уиски за баща си, но той самият не пи. Смяташе, че ще му е нужно да е с бистър ум.
Роза слезе, смайващо красива в черната си рокля. Родителите й се появиха точно в шест. Норман Хелман носеше фрак и бяла папийонка, не твърде подходящо за семейна вечеря, но навярно нямаше смокинг. Беше дребен мъж с очарователна усмивка. Гас веднага забеляза, че Роза прилича на него. Господин Хелман изпи доста набързо две мартинита, единственият признак, че може би е напрегнат, но след това отказа повече питиета. Майката на Роза, Хилда, беше стройна хубавица с прекрасни ръце с дълги пръсти. Трудно беше човек да си я представи като прислужница. Бащата на Гас начаса я хареса.
Когато седнаха да се хранят, доктор Хелман попита:
— Какви се плановете ти за кариерата, Гас?
Той имаше правото да зададе този въпрос като баща на жената, която Гас обича. Гас обаче не разполагаше с отговор.
— Ще работя за президента дотогава, докато той се нуждае от мен.
— Точно сега той има тежка задача.
— Вярно. Сенатът създава неприятности при одобряването на Версайския мирен договор. — Гас се постара да не прозвучи твърде огорчено. — След всичко, което Уилсън направи, за да убеди европейците да създадат Обществото на народите, на мен ми е трудно да повярвам, че американците се отвръщат от цялата идея.
— Сенаторът Лодж е силен противник.
А според Гас сенаторът Лодж беше егоцентричен кучи син.
— Президентът реши да не взема Лодж в Париж и сега той си отмъщава.
Бащата на Гас, който беше стар приятел и на президента, и на сенатора, рече:
— Удроу направи така, че Обществото на народите да е част от мирния договор, с мисълта, че ние няма да отхвърлим договора и така ще ни се наложи да приемем и Обществото. — После сви рамене. — Лодж му каза да върви по дяволите.
Доктор Хелман отговори:
— За да съм справедлив към Лодж, ще кажа, че според мен американският народ има основание да се притеснява от член десети. Ако се присъединим към една лига, която гарантира, че ще пази членовете си от агресия, ние ще ангажираме американската армия в неизвестни бъдещи войни.
— Ако Обществото на народите е силно, никой няма да дръзне да го предизвика — начаса отвърна Гас.
— Не споделям твоята увереност.
Гас не искаше да спори с бащата на Роза, но беше страстно ангажиран с Обществото на народите.
— Не казвам, че никога няма да има друга война — помирително рече той. — Но мисля, че войните ще са по-малко и по-кратки, а агресорите ще печелят по-малко придобивки.
— А аз мисля, че може и да си прав. Но много гласоподаватели казват: „Светът не ме интересува — интересува ме само Америка. Има ли опасност ние да се превърнем в световен полицай?“. Това е разумен въпрос.
Гас с труд прикриваше гнева си. Обществото на народите беше най-голямата надежда за мир, предлагана някога на човешкия род, а съществуваше опасност то да се роди мъртво заради подобни тесногръди дребнавости.
— Съветът на Обществото — рече той — трябва да взема единодушни решения, следователно Съединените щати никога няма да се озоват въвлечени във война против своята воля.