— Мисля, че да.
— Помните ли картата си? — Лев всъщност не знаеше английски. Можеше да повтаря всички тези фрази и на немски, френски и италиански.
— Петица пика — каза Дюър.
— Грешка.
— Съвсем сигурен съм.
— Обърнете я.
Дюър го стори. Дама спатия.
Лев грабна долара и рублата си.
Григорий затаи дъх. Идваше опасният момент. Щеше ли да се оплаче американецът, че е бил ограбен от Лев?
Дюър само се подсмихна тъжно и измърмори:
— Хвана ме.
— Знам и друга игра — каза Лев.
Стига толкова — момчето си насилваше късмета. Макар Лев да беше на двайсет, Григорий още трябваше да го защитава.
— Не играйте срещу брат ми — обърна се Григорий към Дюър на руски. — Винаги печели.
Дюър с усмивка отвърна колебливо на същия език:
— Добър съвет.
Дюър беше първият от малката групичка, която обхождаше Путиловския машиностроителен завод. Това беше най-голямата фабрика в Санкт Петербург и в нея работеха тридесет хиляди мъже, жени и деца. Григорий трябваше да ги разведе из своята малка, но важна част от фабриката, която произвеждаше локомотиви и други тежки машини. Самият той беше началник на цеха за влакови колела.
Нямаше търпение да разговаря с Дюър за Бъфало. Преди обаче да зададе първия си въпрос, се появи Канин, началникът на леярския цех. Квалифициран инженер, Канин беше висок, слаб и оплешивяващ.
С него вървеше втори посетител. По дрехите Григорий позна, че това е британският лорд. Облеклото му беше като на руски аристократ — фрак и цилиндър. Може би управляващите се обличаха еднакво по целия свят.
Бяха казали на Григорий, че това е граф Фицхърбърт. Младежът не беше виждал по-красив мъж. Графът имаше черна коса и проницателни зелени очи. Работничките го зяпаха като божество.
Канин се обърна към Фицхърбърт на руски.
— Тук произвеждаме по два нови локомотива на седмица — гордо рече той.
— Изключително — отвърна англичанинът.
Григорий разбираше защо тези чужденци са толкова любопитни. Четеше вестниците и посещаваше лекции и семинари на Болшевишкия комитет на Санкт Петербург. Произведените тук локомотиви имаха важно значение за отбранителните възможности на Русия. Посетителите може и да си даваха вид, че просто любопитстват, но всъщност събираха военна информация.
Канин представи Григорий.
— Нашият Пешков е шампионът по шах на фабриката.
Макар и началство, Канин беше свестен.
Фицхърбърт се държеше очарователно. Размени няколко думи с Варя, около петдесетгодишна жена с посивяла коса, прибрана под забрадка.
— Много любезно от Ваша страна да ни покажете работното си място — каза той жизнерадостно на правилен руски със силен акцент.
Варя, същинско женище, мускулеста и с тежка гръд, се изхихика като ученичка.
Всичко беше готово за демонстрацията. Григорий беше заредил вагрянката със стоманени слитъци, беше запалил пещта и сега металът беше разтопен. Но чакаха още един гост — съпругата на графа, за която се говореше, че е рускиня. Това обясняваше познанията му по руски, необичайни за чужденец.
Григорий искаше да разпита Дюър за Бъфало, ала преди да успее, влезе един от директорите на фабриката, граф Маклаков, млад мъж, облечен като Фицхърбърт. Маклаков очевидно беше пленен от гостенката си и се усмихваше, тихо й говореше и без нужда докосваше ръката й. Тя беше изключително красива, с руси къдри и кокетно приведена глава.
Григорий я позна начаса. Княгиня Беа.
Сърцето му прескочи и му прилоша. Бързо потисна грозния спомен, който се надигна от далечното минало. След това погледна към брат си, както правеше в опасни ситуации. Щеше ли Лев да си спомни? Той беше само на шест тогава. Младежът гледаше княгинята с любопитство, като че опитваше да си спомни къде я е виждал. Пред погледа на Григорий лицето на Лев се измени — той си припомни. Пребледня болезнено, а след това внезапно пламна от гняв.
Григорий вече стоеше до него.
— Стой спокойно — прошепна му. — Не говори. Помни, отиваме в Америка — нищо не бива да ни попречи!
Лев издаде звук на отвращение.
— Върни се в конюшнята — нареди му Григорий. Лев беше коняр — във фабриката ползваха много коне.
Лев задържа още миг изпепеляващия си поглед върху княгинята, която очевидно не ги помнеше. Накрая се обърна и се отдалечи. Опасността отмина.