— Все пак, няма смисъл от Обществото, ако то не е готово да воюва.
Такива бяха противниците на Обществото — първо се оплакваха, че то ще воюва, след това се оплакваха, че няма да воюва.
— Тези проблеми са незначителни в сравнение със смъртта на милиони хора! — възрази Гас.
Доктор Хелман сви рамене. Беше прекалено любезен, та да влиза в спорове с такъв пламенен опонент.
— Във всеки случай, знам, че международният договор изисква одобрението на две трети от сената.
— А точно сега нямаме и половината гласове — мрачно отговори Гас.
Роза, която отразяваше този проблем, каза:
— Аз броя четиридесет гласа за, включително и Вашия, сенатор Дюър. Четиридесет и трима се въздържат, осем са непоклатимо против и петима не са решили.
— И какво ще прави президентът? — обърна се сенатор Дюър към сина си.
— Ще се обърне към народа през главите на политиците. Планира едно пътуване от десет хиляди мили из цялата страна. За четири седмици ще изнесе над петдесет речи.
— Този график е същинско наказание. Президентът е на шестдесет и две години и има високо кръвно налягане.
Имаше нещо пакостливо у доктор Хелман. Всичко, което казваше, беше предизвикателно. Очевидно имаше нужда да провери колко струва кандидатът за ръката на дъщеря му. Гас отговори:
— Но в края на обиколката президентът ще е обяснил на американския народ, че светът се нуждае от Обществото на народите, за да е сигурно, че повече няма да водим война като тази, която току-що завърши.
— Моля се да си прав.
— Ако трябва сложните политически въпроси да се обясняват на обикновените хора, няма по-добър от Уилсън.
С десерта сервираха шампанско.
— Преди да започнем, бих искал да кажа нещо — рече Гас. Родителите му се учудиха, понеже той никога не произнасяше речи. — Доктор Хелман, госпожо Хелман, вие знаете, че обичам дъщеря ви, която е най-прекрасното момиче на света. Старомодно е, но бих искал да помоля за вашето разрешение — тук Гас извади от джоба си кожена кутийка — за вашето разрешение да й предложа този годежен пръстен.
Той отвори кутийката. Вътре имаше златен пръстен с еднокаратов диамант. Не беше пищен, но диамантът беше в най-желания чисто бял цвят, обработен в овална форма, и изглеждаше приказно.
Роза пое шумно дъх.
Доктор Хелман и съпругата му се спогледаха и се усмихнаха.
— Имаш нашето разрешение.
Гас заобиколи масата и коленичи край стола на Роза.
— Скъпа Роза, ще се омъжиш ли за мен? — попита той.
— О, да, обични ми Гас. Още утре, ако поискаш.
Гас извади пръстена и го сложи на пръста й.
— Благодаря ти — рече той.
Майка му заплака.
II
Гас беше в президентския влак, който потегли от Юниън стейшън във Вашингтон в седем вечерта в сряда, трети септември. Уилсън беше облечен в син блейзър и бели панталони и носеше сламена шапка. Съпругата му Едит пътуваше с него, а също и личният му лекар Кари Травърс Грейсън. Във влака бяха и двадесет и двама вестникарски репортери, в това число и Роза Хелмън.
Гас беше уверен, че Уилсън ще спечели тази битка. Пряката връзка с избирателите винаги го радваше. Пък и той спечели войната, нали?
През нощта влакът стигна до Кълъмбъс, в щата Охайо, където президентът произнесе първата реч от обиколката. От Кълъмбъс продължи — с кратки спирания — към Индианаполис, където вечерта говори пред двадесет хиляди души.
Ала в края на първия ден Гас почна да се обезсърчава. Уилсън говори слабо. Гласът му беше сипкав. Използваше бележки — а той винаги се представяше по-добре без бележки — и когато навлезе в подробностите на мирния договор, който така занимаваше всички в Париж, Уилсън взе да говори несвързано и загуби вниманието на публиката. Гас знаеше, че президентът страда от тежко главоболие, толкова тежко, че понякога зрението му се замъгляваше.
Гас направо се поболяваше от тревога. Не само защото неговият приятел и наставник беше болен. Заложено беше нещо по-голямо. Бъдещето на Америка и на света зависеше от следващите няколко седмици. Само личната отдаденост на Уилсън можеше да спаси Обществото на народите от неговите противници с ограничени умове.
След вечеря Гас отиде в спалното купе на Роза. Тя беше единствената дама сред репортерите и разполагаше със свое купе. Беше почти толкова запалена по Обществото, колкото Гас, но сега рече: