— Трудно е да намери човек какво положително да каже за днешния ден.
Полежаха на леглото й, целуваха се и се галеха, после си пожелаха лека нощ и се разделиха. Сватбата им беше насрочена за октомври, след президентската обиколка. Гас би желал това да стане по-скоро, но родителите искаха време за подготовка. Пък и майката на Гас беше промърморила мрачно нещо относно това, че е непристойно да се бърза, затова той се предаде.
Уилсън се стараеше да подобри речта си и тракаше по старата пишеща машина Ъндъруд, докато безкрайните равнини на Средния Запад се изнизваха край прозорците на влака. През следващите няколко дни се представи по-добре. Гас му предложи да опита да представи мирния договор като важен за всеки град. Така в Сейнт Луис Уилсън каза на деловите хора, че договорът е необходим за оживяването на световната търговия. В Омаха обясни, че без договора светът ще прилича на община с неуредени поземлени права, където всеки стопанин седи на оградата с пушка в ръка. Вместо да дава дълги обяснения, Уилсън печелеше с изразяване на основните положения на договора с прости изречения.
Освен това Гас предложи на президента да се обърне към чувствата на хората. „Не става дума само за политиката“, рече той, „а за чувствата, които те изпитват към своята родина.“ В Кълъмбъс Уилсън говори за момчетата в униформа. В Сиукс Фолс каза, че иска да възмезди загубата на майките, чиито синове са загинали на бойното поле. Президентът рядко изпадаше до цинизъм, но в Канзас сити, града на жлъчния сенатор Рийд, той сравни своите опоненти с болшевиките. И отново, и отново повтаряше посланието, че ако Обществото на народите се провали, ще има нова война.
Гас се грижеше за добрите отношение с журналистите, отразяващи обиколката, и с местните в градовете, където влакът спираше. Когато Уилсън говореше без бележки, стенографът му веднага подготвяше транскрипция на речта и Гас я раздаваше. Освен това убеди президента от време на време да идва във вагона, където се помещаваше клубът на журналистите, и да си поприказва неофициално с тях.
Това вършеше работа. Публиката откликваше все по-добре. Отразяването на обиколката в печата си оставаше смесено, но посланието на Уилсън се повтаряше непрестанно дори и във вестниците, които бяха против него. А от Вашингтон идеха доклади, че опозицията отслабва.
Гас обаче виждаше колко скъпо струва на президента тази кампания. Уилсън спеше зле. Главоболието му стана почти непрестанно. Не можеше да смила нормална храна и доктор Грейсън го хранеше с течности. Имаше възпаление на гърлото, което се разви в нещо като астма, и Уилсън почна да диша трудно. Мъчеше се да спи седнал.
Всичко това се пазеше в тайна от пресата, даже и от Роза. Уилсън продължаваше да изнася речи, въпреки че гласът му беше слаб. В Солт Лейк сити хилядното множество го приветства, ала той изглеждаше изцеден и току си стискаше ръцете. Този странен жест напомняше на Гас за умиращ човек.
И тогава, на двадесет и пети септември през нощта, настана суматоха. Гас чу как Едит вика доктор Грейсън. Облече халат и отиде във вагона на президента.
Видяното го уплаши и натъжи. Уилсън изглеждаше ужасно. Едва дишаше. Имаше и тик на лицето. Дори и в това състояние искаше да продължи, обаче Грейсън беше непреклонен остатъкът от обиколката да се отмени и накрая Уилсън се предаде.
На следващата сутрин Гас с натежало сърце съобщи на журналистите, че президентът е преживял тежък нервен срив. Линиите на железницата бяха освободени, за да се ускори дългото хиляда и седемстотин мили пътуване до Вашингтон. Всички ангажименти на президента за следващите две седмици бяха отменени. Между тях имаше и една среща със сенаторите, които поддържаха мирния договор, и на нея трябваше да се планира борбата за ратифицирането му.
Същата вечер Гас и Роза седяха в нейното купе и безутешно гледаха през прозореца. На всяка гара се събираха хора да гледат преминаването на президента. Слънцето залезе, но тълпите стояха и се взираха в сумрака. Гас си спомни за влака от Брест до Париж и за притихналото множество, което чакаше край линията посред нощ. Това се случи преди по-малко от година, ала надеждите на тези хора вече бяха измамени.
— Направихме всичко по силите си — рече Гас. — Но се провалихме.
— Сигурен ли си?
— Докато президентът водеше кампанията си, имаше вероятност сенатът да ратифицира договора. Сега, когато той е болен, шансът това да стане е нулев.