— Съжалявам — рече Роза и го хвана за ръка. — За теб, за мен, за целия свят. — Помълча малко и после попита — Какво ще правиш?
— Ще ми се да постъпя в една вашингтонска правна кантора, която специализира в международното право. Все пак имам опит, който е от някакво значение.
— Мисля, че биха се редили на опашка да ти предлагат работа. И може би някой бъдещ президент ще има нужда от твоята помощ.
Гас се усмихна. Понякога Роза имаше нереалистично високо мнение за него.
— А ти?
— Обичам работата си. Надявам се да продължа да отразявам Белия дом.
— А искаш ли да имаме деца?
— Да!
— И аз. — Гас умислено се взря през прозореца. — Само се надявам Уилсън да не е прав за тях?
— За нашите деца ли? — Роза долови мрачната нотка в думите му и боязливо попита — Какво искаш да кажеш?
— Уилсън казва, че ще им се наложи да водят нова световна война.
— Боже опази — страстно рече Роза.
Навън падна нощ.
Тридесет и девета глава
Януари 1920 година
I
Дейзи седеше на масата в трапезарията в дома на семейство Вялови в Бъфало. Беше облечена в розова рокличка. Около вратлето й беше вързана прекалено голяма ленена салфетка. Дейзи беше почти на четири годинки и Лев я обожаваше.
— Ще направя най-големия сандвич на света — каза той и Дейзи се разсмя. Наряза две препечени филийки на квадратчета от по половин инч, внимателно ги намаза с масло, сложи отгоре от бърканите яйца, които Дейзи не искаше да яде, и ги притисна по две.
— Трябва му едно зрънце сол — продължи Лев. Сипа сол от солницата в чинията си, деликатно взе едно зрънце на върха на пръста си и го положи върху сандвича. — Сега мога да го изям!
— Искам го — обади се Дейзи.
— Нима? Не е ли това сандвич за татковци?
— Не! — възрази тя през смях. — Това е сандвич за момиченца!
— О, добре тогава — отвърна Лев и пусна сандвича в устата й. — Но не искаш друг, нали?
— Искам.
— Та този беше толкова голям.
— Не, не беше!
— Добре. Разбирам, че ще трябва да направя още един.
Лев процъфтяваше. Положението му беше дори по-добро, отколкото го беше описал на Григорий десет месеца по-рано, докато седяха във влака на Троцки. Живееше в големи удобства в къщата на тъста си. Управляваше три от нощните клубове на Вялов, за което получаваше добра заплата и подкупи от доставчиците. Беше настанил Марга в хубав апартамент и повечето дни се виждаше с нея. Седмица след връщането му тя беше забременяла и току-що беше родила момченце, което нарекоха Грегъри. Лев успя да запази всичко в тайна.
Олга влезе в трапезарията, целуна Дейзи и седна. Лев обичаше детето, ала към Олга не изпитваше никакви чувства. Марга беше по-привлекателна и по-забавна. Пък и, както установи, когато тя беше в напреднала бременност, имаше още много момичета.
— Добро утро, мамо! — весело рече Лев.
Дейзи повтори думите му.
— Тате храни ли те? — попита Олга.
Напоследък разговаряха по този начин, главно чрез детето. След като Лев се върна от войната, няколко пъти се любиха, но скоро се върнаха към обичайното си безразличие и отново спяха в отделни стаи, а на родителите на Олга обясниха, че Дейзи се буди нощем. Всъщност детето рядко го правеше. Олга изглеждаше разочарована, ала Лев не го беше грижа.
Влезе Йосиф.
— Ето го дядо! — каза Лев.
— Добрутро — троснато отвърна Йосиф.
— Дядо иска сандвич — предположи Дейзи.
— Не — възрази Лев. — Прекалено големи са за него.
На Дейзи й беше приятно, когато Лев казваше явно погрешни неща.
— Не, не са прекалено големи. Прекалено малки са!
Йосиф седна. Когато се върна от войната, Лев установи, че той много се е променил. Йосиф беше надебелял и раираният костюм му беше тесен. Задъхваше се, дори когато слизаше по стълбите. Мускулите му се бяха превърнали в тлъстини, черната коса беше посивяла, а руменото му лице беше придобило нездрава червенина.
От кухнята дойде Полина с кафеник и наля чаша на Йосиф. Той отвори Бъфало Адвъртайзър.
— Как върви бизнесът? — попита Лев. Това не беше безсмислен въпрос. Законът Волстед влезе в сила в полунощ на шестнадесети януари. Според него се обявяваха за незаконни производството, превозът и продажбата на упойващи питиета. Империята на Вялов се състоеше от барове, хотели и продажба на алкохол. Забраната на алкохола беше змията в рая на Лев.