— Умираме — отговори Йосиф с нетипична откровеност. — За една седмица затворих пет бара, а лошото тепърва предстои.
Лев кимна.
— В клубовете продавам безалкохолна бира, но никой не я ще. — Законът позволяваше бира с по-малко от един процент алкохолно съдържание. — Трябва да изпиеш цял галон, за да те хване.
— Можем да продаваме малко незаконна пиячка под тезгяха, но не можем да вземем достатъчно. Пък и бездруго хората ги е страх да купуват.
Олга беше потресена. Тя не знаеше много за бизнеса.
— Тате, какво ще правиш?
— Не знам — отговори Йосиф.
И това беше ново. По-рано Йосиф би предвидил подобна криза и би планирал какво да прави. Ала от приемането на закона бяха минали три месеца, а през това време Йосиф не беше направил нищо да се подготви за промененото положение. Лев очакваше да извади заек от шапката си. Сега обаче с изумление разбираше, че това няма да стане.
Това беше притеснително. Лев имаше съпруга, любовница и две деца и всички те се издържаха с печалбата от бизнеса на Вялов. Щом предстоеше империята да рухне, необходимо беше Лев да направи някои планове.
Полина повика Олга на телефона и тя отиде във фоайето. Лев я чуваше как говори.
— Здравей, Руби — рече тя. — Рано си станала. — Последва кратко мълчание. — Какво? Не го вярвам. — Този път мълчанието беше по-дълго и накрая Олга заплака.
Йосиф вдигна поглед от вестника и попита:
— Какво, по дяволите…
Олга с трясък окачи слушалката и се върна в трапезарията. С насълзени очи тя размаха пръст към Лев.
— Копеле такова.
— Какво съм направил? — рече той, макар да се опасяваше, че знае.
— Ти… ти… Копеле проклето.
Дейзи се разрева.
— Олга, милинка, какво става? — попита Йосиф.
— Тя е родила! — отговори Олга.
— Мама му стара — промърмори Лев.
— Кой е родил? — поиска да разбере Йосиф.
— Пачаврата на Лев. Онази, която видяхме в парка. Марга.
Йосиф пламна.
— Певицата от_ Монте Карло_? И тя е родила дете от Лев?
Олга кимна и захлипа.
— Кучи сине — подхвана Йосиф.
— Нека всички опитаме да се успокоим — предложи Лев.
Йосиф се изправи.
— За Бога, мислех си, че съм ти дал урок.
Лев избута стола си назад и се изправи. Отдалечи се от Йосиф, протегнал отбранително ръце.
— Успокой се, Йосиф, просто се успокой.
— Не смей да ми казваш да се успокоя — отвърна Вялов. С изненадваща пъргавина той пристъпи напред и замахна с месестия си юмрук. Лев не беше достатъчно бърз и ударът се стовари високо върху скулата му. Адски го заболя и той залитна назад.
Олга грабна разплаканото дете и отстъпи към вратата.
— Престанете! — извика тя.
Йосиф замахна с лявата ръка.
Лев отдавна не беше участвал в бой, но беше израснал в петербургските бедняшки квартали и рефлексите му още действаха. Блокира удара на Йосиф, приближи се към него и почна да го удря в корема с две ръце. Йосиф издиша със свистене. После Лев почна да го налага в лицето с къси удари в носа, устата и очите.
Йосиф беше як мъж, побойник, обаче хората се бояха прекалено много от него и не му отвръщаха. Така че той отдавна не се беше защитавал. Олюля се и вдигна ръце в безуспешен опит да се предпази от ударите на Лев.
Уличните инстинкти на Лев не му даваха да спре, докато противникът му стои на краката си, и той продължи да бие Йосиф по лицето и по тялото, докато старият не се прекатури през един стол и не падна на килима.
Лена, майката на Олга, се втурна в трапезарията, изпищя и коленичи до мъжа си. Полина и готвачката уплашени застанаха на кухненския праг. Лицето на Йосиф беше наранено и кървеше, но той се надигна на лакът и избута Лена. Помъчи се да стане, ала извика и падна отново.
Кожата му посивя и той спря да диша.
— Иисусе Христе — продума Лев.
— Йосифе, Йосифе, отвори очи! — заизвива Лена.
Лев попипа гърдите му. Сърцето не биеше. Хвана китката му, но и там не долови пулс.
„Сега вече съм в беда“, рече си той.
Изправи се и нареди:
— Полина, повикай линейка.
Бавачката излезе и грабна телефона.
Лев се взираше в тялото. Налагаше му се бързо да вземе важно решение. Да остане тук, да твърди, че е невинен, да се престори на опечален и да опита да се измъкне? Не. Шансовете му бяха прекалено малки.