Трябваше да замине.
Изтича горе и съблече ризата си. Беше се върнал от войната с много злато, натрупано от продажбата на уиски на казаците. Обърна го в малко над пет хиляди долара, натъпка банкнотите в колан за носене на пари и го залепи отдолу на едно чекмедже. Сега препаса колана и отново облече ризата и сакото си.
Отгоре облече палто. Върху гардероба му, в една стара платнена торба, лежеше неговият офицерски полуавтоматичен Колт, калибър 45, модел от 1911 година. Натика го в джоба на палтото. Метна в торбата кутия с патрони и някакво бельо и слезе.
В трапезарията, Лена беше подложила възглавница под главата на Йосиф, но той изглеждаше съвършено мъртъв. Олга говореше по телефона.
— Побързайте, моля ви, мисля, че той ще умре!
„Закъсняла си, милинка“, помисли Лев.
— Линейката ще се забави — рече той. — Отивам да доведа доктор Шуорц.
Никой не го попита защо носи торба.
Влезе в гаража и запали Пакарда на Йосиф. Излезе от имота и тръгна на север.
Нямаше да доведе доктор Шуорц.
Отправи се към Канада.
II
Лев шофираше бързо. Когато северните предградия на Бъфало останаха зад него, той се помъчи да прецени с колко време разполага. Екипът от линейката несъмнено щеше да се обади на полицията. Щом полицаите пристигнеха, щяха да установят, че Йосиф Вялов е умрял при юмручен бой. Олга нямаше да се поколебае да им съобщи кой е повалил баща й — и да не беше мразила Лев досега, вече щеше да го ненавижда. И от този момент щеше да започне издирването на Лев за убийство.
Обикновено в гаража на Вялов имаше три коли: неговият Пакард, Форд модел Т на Лев и един син Хъдсън, ползван от биячите на Йосиф. На ченгетата нямаше да им отнеме много време да заключат, че Лев е заминал с колата на Вялов. Той изчисли, че до един час ще почнат да я търсят.
Няколко пъти беше пътувал с Марга до Канада. До Торонто имаше само сто мили, три часа път с бърза кола. Двамата обичаха да се регистрират в някой хотел като господин и госпожа Питърс и да се разхождат нагиздени из града, без да се тревожат, че може да ги види някой, който ще каже на Йосиф Вялов. Лев нямаше американски паспорт, но знаеше няколко места, където няма гранични постове.
По пладне пристигна в Торонто и отседна в един тих хотел.
В кафенето си поръча сандвич и поседя малко да обмисли в какво положение се намира. Издирваха го за убийство. Нямаше дом и не можеше да посети нито едно от двете си семейства, без да рискува да го арестуват. Може би никога повече нямаше да види децата си. Разполагаше с пет хиляди долара в колана и с крадена кола.
Отново си спомни как се беше хвалил на брат си преди десет месеца. Какво би си помислил сега Григорий?
Изяде сандвича и тръгна безцелно из центъра на града. Чувстваше се потиснат. Влезе в един магазин за алкохол и купи бутилка водка, която да отнесе в хотелската си стая. Може би тази вечер просто щеше да се напие. Забеляза, че ръженото уиски е по четири долара бутилката. В Бъфало струваше десет, ако изобщо намериш; в Ню Йорк вървеше по петнадесет или двадесет долара. Знаеше това, понеже се беше мъчил да купува незаконен алкохол за нощните клубове.
Върна се в хотела и си взе лед. Стаята му беше прашна, с овехтели мебели и изглед към задните дворове оттатък редица евтини магазини. Докато навън падаше ранната северна нощ, Лев се почувства по-зле от когато и да било. Замисли се дали да не излезе да си доведе някое момиче, но някак нямаше сърце и за това. Дали щеше да бяга от всяко място, където живееше? Избяга от Петроград заради убития полицай, напусна Абъроуен буквално една стъпка преди хората, които беше измамил на карти, да го заловят, сега беше беглец от Бъфало.
Трябваше да направи нещо за Пакарда. Полицията в Бъфало можеше да прати в Торонто описание по телеграфа. Трябваше или да смени номерата, или да смени колата. Просто не можеше да събере сили.
Олга навярно се радваше, че се е отървала от него. Наследството щеше да остане изцяло за нея. Ала стойността на империята на Вялов намаляваше с всеки изминал ден.
Питаше се дали може да вземе Марга и малкия Грегъри в Канада. Дали изобщо Марга би пожелала да дойде? Америка беше нейната мечта, както беше и на Лев. Певиците по нощните клубове не мечтаеха за Канада. Би последвала Лев в Ню Йорк или Калифорния, но не и в Торонто.
Децата щяха да му липсват. Той се просълзи при мисълта, че Дейзи ще порасне без него. Още нямаше четири години — може би изобщо щеше да го забрави. В най-добрия случай щеше да й остане смътен спомен. Нямаше да помни най-големия сандвич в света.