Олга не искаше да го слуша.
— Аз не съм в никаква беда — рече тя и се извърна към тялото.
Лев си придърпа стол и седна близо до нея.
— Бизнесът, който ти наследи, е провален. Разпада се, почти нищо не струва.
— Баща ми беше много богат! — раздразнено отвърна тя.
— Притежаваше барове, хотели и продаваше алкохол. Всичко това е на загуба, при това законът за забрана на алкохола е в сила едва от две седмици. Той вече затвори пет бара. Скоро нищо няма да остане. — Лев помълча малко, после вкара в действие най-силния си довод. — Не можеш да мислиш само за себе си. Трябва да се замислиш как ще отгледаш Дейзи.
Олга изглеждаше потресена.
— Наистина ли бизнесът ще фалира?
— Чу какво ми каза баща ти на закуска онзи ден.
— Всъщност не помня.
— Е, не се доверявай на думата ми, моля. Провери. Питай Норман Найъл, счетоводителя. Питай всеки.
Тя го изгледа настоятелно и реши да приеме казаното сериозно.
— Защо дойде да ми го кажеш?
— Защото измислих как да спасим бизнеса.
— Как?
— Като внасяме алкохол от Канада.
— Това е незаконно.
— Да. Но е единствената ти надежда. Без пиене нямаш бизнес. Тя тръсна глава.
— Мога да се грижа за себе си.
— Сигурно. Можеш да продадеш тази къща за прилична сума, да вложиш печалбата и да се преместиш в малък апартамент заедно с майка си. Може би ще успееш да спасиш достатъчно от имота, та двете с Дейзи да оцелеете няколко години, макар че би трябвало да обмислиш да почнеш работа…
— Аз не мога да работя! Никога не съм се обучавала за нищо. Какво бих могла да правя?
— О, чуй ме, можеш да станеш продавачка в универсален магазин, можеш да работиш във фабрика…
Той не говореше сериозно и Олга го знаеше.
— Не говори глупости — тросна се тя.
— Тогава остава само една възможност — рече той и се пресегна да я докосне.
Тя се дръпна.
— Защо те е грижа какво ще стане с мен?
— Ти си ми жена.
Тя го изгледа особено.
Лев се постара да докара най-искреното си изражение.
— Знам, че се отнасях зле с теб, но някога ние се обичахме. Олга издаде презрителен гърлен звук.
— И имаме дъщеря, за която да се тревожим.
— Но ти ще идеш в затвора.
— Не и ако ти кажеш истината.
— Какво искаш да кажеш?
— Олга, ти видя какво стана. Баща ти ме нападна. Погледни лицето ми — тази синина на окото го доказва. Трябваше да отвърна. Сигурно сърцето му е било слабо. Може да е боледувал от известно време — това би обяснило защо не успя да се приготви за забраната на алкохола. Във всеки случай, той беше убит от усилието да ме нападне, а не от няколкото удара, които му нанесох при самозащита. Всичко, което трябва да направиш, е да кажеш истината на полицията.
— Аз вече им казах, че ти си го убил.
Лев се окуражи — бележеше напредък.
— Няма нищо — увери я той. — Ти си направила това изявление, поразена от мъката. Сега, когато си по-спокойна, си даваш сметка, че смъртта на баща ти беше един ужасен инцидент, предизвикан от разклатеното му здраве и от неговото гневно избухване.
— И те ще ми повярват ли?
— Съдебните заседатели биха ти повярвали. Но ако аз наема добър адвокат, дори няма да се стигне до съдебен процес. И как би могло, щом единствената свидетелка се кълне, че това не е убийство?
— Не знам — отговори Олга и смени темата. — Как ще се сдобиеш с алкохола?
— Лесно. Не се тревожи за това.
Тя се извърна в стола си, за да е лице в лице с него.
— Не ти вярвам. Казваш всичко това, само за да ме накараш да променя показанията си.
— Облечи си палтото и ще ти покажа нещо.
Моментът беше напрегнат. Тръгнеше ли, беше негова.
След малко Олга се изправи.
Лев затаи победоносната си усмивка.
Излязоха от стаята. На улицата, той отвори задните врати на фургона.
Олга дълго мълча. После попита:
— „Канадиън клъб“?
Лев забеляза, че тонът й е променен. Сега звучеше практично. Чувствата бяха избледнели.
— Сто кашона — уточни той. — Купих го по три долара бутилката. Тук мога да му взема по десет, че и повече, ако продаваме на чаша.
— Трябва да го обмисля.
Това беше добър знак. Олга беше готова да приеме, но не искаше да прибързва с нищо.
— Разбирам, обаче нямаме време. Аз съм обявен за издирване, при това имам камион, пълен с нелегално уиски, и твоето решение ми е нужно веднага. Съжалявам, че те притискам, но сама виждаш, че нямам избор.