Когато се събра новият парламент, лейбъристите и либералите събраха гласовете си, за да свалят консервативното правителство, и кралят беше задължен да помоли водача на Лейбъристката партия Рамзи МакДоналд да стане министър-председател. За пръв път Великобритания имаше лейбъристко правителство.
Етел не беше влизала в Уестминстърския дворец след онзи ден през шестнадесета година, когато я бяха изхвърлили, задето викаше по Лойд Джордж. Сега седеше на тапицираната със зелена кожа пейка, с ново палто и шапка, и току поглеждаше към галерията за публиката, откъдето я бяха прогонили преди повече от седем години. Отиде във фоайето и гласува заедно с министрите от кабинета, прочути социалисти, на които се възхищаваше отдалеч: Артър Хендерсън, Филип Сноудън, Сидни Уеб и самият премиер. Имаше бюро в един малък кабинет, който делеше с друга депутатка от Лейбъристката партия. Правеше проверки в библиотеката, похапваше препечен хляб с масло в чайната и прибираше торбите с адресираната до нея поща. Обикаляше из огромната сграда, изучаваше коридорите и опитваше да усети, че й се полага да е тук.
Един ден в края на януари взе Лойд и го разведе из Уестминстърския дворец. Момчето беше на девет години и никога не беше влизало в толкова огромна и толкова разкошна сграда. Етел опита да му обясни принципите на демокрацията, но Лойд беше твърде малък.
На едно тясно стълбище, застлано с червена пътека, между Лордовете и Общините, двамата се натъкнаха на Фиц. И той имаше млад гост — синът му Джордж, наречен още Бой.
Етел и Лойд се качваха, а Фиц и Бой слизаха, та се срещнаха на площадката.
Фиц погледна Етел, сякаш очакваше тя да му направи път.
Двамата му сина, Бой и Лойд, наследникът на титлата и непризнатият и незаконно роден, бяха на една възраст. Гледаха се с откровен интерес.
Етел си спомни, че в Тай Гуин, когато срещнеше Фиц в коридора, трябваше да застане до стената и да сведе очи, докато той минава.
Сега стоеше на площадката, държеше ръката на Лойд и гледаше Фиц.
— Добро утро, граф Фицхърбърт — рече тя и предизвикателно вирна брадичка.
Фиц отвърна на погледа й с гневно отвращение. Накрая отговори:
— Добро утро, госпожо Лекуит.
Етел погледна сина му.
— Вие трябва да сте виконт Абъроуен. Приятно ми е.
— Приятно ми е — вежливо отвърна детето.
— А това е моят син Лойд — каза Етел на Фиц.
Фиц отказа да го погледне.
Етел обаче нямаше да го остави така лесно.
— Лойд, ръкувай се с графа.
Лойд подаде ръка и рече:
— Приятно ми е да се запознаем, милорд.
Би било недостойно да отблъсне едно деветгодишно момче. Фиц беше принуден да се здрависа с детето.
За пръв път докосна сина си Лойд.
— А сега ще ви пожелаем хубав ден — пренебрежително каза Етел и пристъпи напред.
Фиц изглеждаше буреносно. Неохотно отстъпи встрани заедно с Бой и двамата изчакаха, опрели гърбове на стената, Етел и Лойд да минат край тях и да продължат нагоре.
Исторически личности
На тези страници се появяват няколко истински личности, а читателите понякога ме питат как прокарвам граница между историята и фикцията. Основателен въпрос. Ето отговора.
В някои случаи, например когато сър Едуард Грей се обръща към Камарата на общините, моите измислени герои стават свидетели на събитие, което се е случило наистина. Думите на сър Едуард в този роман кореспондират със записаното в парламентарните протоколи — с изключение на това, че посъкратих речта, без да загубя нещо важно, надявам се.
Понякога истинска личност отива на измислено място, както е с посещението на Уинстън Чърчил в Тай Гуин. В този случай се постарах да се уверя, че не е било необичайно за него да посещава провинциални имения и че спокойно може да е бил на подобно посещение по споменатото време.
Когато истинските хора разговарят с моите измислени герои, те обикновено казват неща, които действително са казали в някакъв момент. Обяснението, което Лойд Джордж дава на Фиц на нежеланието си да депортира Лев Каменев, се основава на една негова паметна записка, цитирана в биографията му от Питър Роуланд.
Правилото ми е следното: или дадена сцена се е случила, или би могла да се случи; или тези думи са били използвани, или биха могли да се използват. И ако намеря основание сцената или думите да не са възможни в истинския живот — например в момента тази личност се е намирала в друга страна — тогава ги пропускам.