Откъм фабриката се зададе автомобил. Шофьорът наби рязко спирачки и гумите изскърцаха под уличната лампа.
С две дълги крачки Григорий се озова точно зад Пински. Обхвана капитана с две ръце, стисна го в мечешка прегръдка и го вдигна. Пински зарита и заразмахва ръце безуспешно.
Вратата на колата се отвори и за изненада на Григорий оттам излезе американецът от Бъфало.
— Какво става тук? — попита той. В светлината на уличната лампа се виждаше изписаният на младежкото му лице гняв, когато се обърна към гърчещия се Пински. — Защо ритате беззащитна жена?
„Страхотен късмет“, помисли си Григорий. „Само чужденец би възразил срещу това полицай да рита селянин.“
Дългата и тънка фигура на Канин се разгъна от колата зад Дюър.
— Пусни полицая, Пешков — заповяда той на Григорий.
Григорий остави Пински на земята. Той се завъртя и Григорий се приготви да се защитава, но Пински се въздържа. С отровен глас полицаят процеди:
— Ще те запомня, Пешков. — Сега вече знаеше името му. Лошо.
Катерина, стенейки, се изправи на колене. Дюър галантно й помогна да стъпи на крака и я попита:
— Лошо ли сте ударена, мис?
Канин като че се смути. Никой руснак не се отнасяше толкова вежливо със селяните.
Иля се изправи. Изглеждаше замаян.
От колата долетя гласът на княгиня Беа, която каза нещо на английски с тон, изпълнен с досада и раздразнение.
Григорий се обърна към Дюър.
— Ако не възразявате, Ваше превъзходителство, ще заведа тази жена на лекар недалеч оттук.
— Вие искате ли? — попита я Дюър.
— Да, господине — смотолеви през разкървавени устни тя.
— Добре тогава.
Григорий я хвана под ръка и я отведе преди някой друг да си отвори устата.
На ъгъла хвърли поглед назад. Под лампата двете ченгета спореха с Канин и Дюър.
Той припряно я поведе отново, макар че Катя куцаше. Трябваше да се отдалечат от Пински.
След като завиха зад още един ъгъл, тя каза:
— Нямам пари за лекар.
— Ще ти заема — рече той и го прободе чувство на вина: парите бяха за пътуването до Америка, не за синините на хубави момичета.
Тя го изгледа преценяващо.
— Всъщност не ми е нужен лекар. Трябва ми работа. Ще ме заведеш ли до канцеларията на фабриката?
„Момиче с характер“, с уважение си рече Григорий. Току-що пребита от полицай, а мислеше как да намери работа.
— Канцеларията е затворена. Казах го, за да объркам полицаите. Обаче мога да те заведа на сутринта.
— Нямам къде да спя — отвърна тя предпазливо. Той нещо не разбираше. Предлагаше ли му се? Много момичета от село го правеха, когато пристигнеха в града. Но може би имаше предвид обратното, че иска легло, но не е готова да му се отплаща със секс.
— В къщата, където живея, има една стая, в която живеят няколко жени — каза той. — Спят по три на легло, но винаги ще се намери място за още една.
— Колко далеч е?
Той посочи надолу по улицата, успоредна на един железопътен насип.
— Ей там.
Катя се съгласи с кимване и скоро влязоха в къщата.
Той живееше в задната стаичка на първия етаж. Тясното легло, което споделяха с Лев, беше до стената. В стаята имаше още печка с място за приготвяне на храна, маса с два стола и прозорче, което гледаше към железницата. Обърнат сандък служеше за нощно шкафче, а на него стояха кана с вода и купа за миене.
Катерина обходи с внимателен поглед мястото и запомни всичко. Накрая каза:
— И всичко това е за теб?
— Не, не съм някакъв богаташ! Деля го с брат си. Той ще се върне по-късно.
Тя пак се замисли. Може би момичето се опасяваше, че ще трябва да прави секс и с двамата. За да я успокои, Григорий й рече:
— Да те запозная ли с жените?
— Има време. — Тя седна на стол. — Нека си почина малко.
— Разбира се.
В печката бяха подредени цепеници, готови за палене. Григорий винаги го стъкмяваше сутрин, преди да отиде на работа. Драсна клечка и я хвърли сред подпалките.
Нещо избумтя и Катерина се стресна.
— Просто влак — обясни той. — Точно до железницата сме.
Наля вода от каната в купата и я сложи на поставката над огъня, за да се затопли. Седна срещу Катерина и я погледна. Имаше права светла коса и бледа кожа. Отначало я беше взел за хубавка, но сега видя, че е направо красива, с някак ориенталски черти на лицето, вероятно от някой неин сибирски предтеча. Освен красиво, лицето й изглеждаше решително — плътните й устни бяха привлекателни, но и твърди. Синьо-зелените й очи говореха за железен характер.