— Само ако им позволим, момче. Работническата класа е по-многобройна от господстващата и е по-силна от нея. Зависят от нас за всичко. Произвеждаме храната им, строим къщите им и шием дрехите им. Без нас ще загинат. Нищо не могат да направят, освен ако не им позволим. Винаги го помни.
Влязоха в кантората на управителя и натъпкаха шапките си в джобовете.
— Добър ден, господин Уилямс — рече Петното Луелин нервно. — Изчакайте минутка, ако обичате, ще попитам господин Морган може ли да ви види.
— Не се прави на смахнат, момче, естествено, че може да ме види — и без да чака, тате влезе във вътрешното помещение. Били го последва.
Молдуин Морган се взираше в някаква счетоводна книга, но Били имаше чувството, че това е преструвка. Мъжът вдигна глава и гладко обръснатите му розови бузи лъснаха както винаги.
— Влез, Уилямс — произнесе той без нужда.
За разлика от мнозина, той не се боеше от тате. Морган беше местен, син на учител, а освен това беше учил инженерство. Били си даде сметка, че си приличаха с тате: умни, уверени в моралното си превъзходство и упорити.
— Знаете за какво съм дошъл, господин Морган — започна тате.
— Мога да се досетя, но Вие ми кажете все пак.
— Искам да оттеглите тези предизвестия за отстраняване.
— Компанията има нужда от къщи за миньори.
— Ще има неприятности.
— Заплашвате ли ме?
— Не се големейте — спокойно отвърна тате. — Тези жени загубиха съпрузите си във Вашата мина. Не се ли чувствате отговорни за тях?
Морган отбранително вирна брадичка.
— Разследването заключи, че експлозията не е била причинена от немарливостта на компанията.
На Били му се щеше да го попита как може интелигентен човек да изтърси нещо такова и да не го е срам от себе си.
— Разследването състави списък с нарушения, дълъг колкото влака до Падингтън — неизолирано електрическо оборудване, липса на дихателни апарати, пожарна под стандартите… — заизрежда тате.
— Но не нарушенията са предизвикали експлозията и смъртта да миньорите.
— Не можа да се докаже, че нарушенията са предизвикали експлозията или смъртните случаи.
Морган се разшава неловко в стола си.
— Не сте дошли да спорим за разследването.
— Дойдох, за да Ви вразумя. Докато си говорим, мълвата за тези писма се носи из града. — Тате посочи към прозореца и Били видя как зимното слънце залязва зад планината. — Мъжете репетират с хоровете си, пият в кръчмите, ходят на молитвени събрания, играят шах… И всички говорят как изхвърляте вдовиците. Можеш да си заложиш налъмите, че са гневни.
— Налага се отново да Ви попитам — опитвате ли се да сплашите компанията?
Били искаше да удуши онзи зад бюрото, но тате само въздъхна.
— Виж сега, Молдуин, познаваме се още от училище. Дръж се разумно. Знаеш, че в профсъюза има хора, които ще бъдат по-агресивни от мен. — Тате говореше за бащата на Томи Грифитс. Лен Грифитс вярваше в революцията и постоянно се надяваше, че следващият трудов спор ще е искрата, която да възпламени пожара. Също така искаше и работата на тате. На него можеше да се разчита да предложи драстични мерки.
— Казваш ми, че обявяваш стачка? — попита Морган.
— Казвам ти, че хората ще се ядосат. Какво ще сторят, не мога да предскажа. Но не искам неприятности, нито пък ти. Говорим за осем къщи от общо колко — осемстотин? Дойдох да те питам дали си струва.
— Компанията е взела решението — каза Морган и Били усети, че той не е много съгласен с компанията.
— Помоли управителния съвет да преразгледа. Какво толкова може да стане?
Били губеше търпение от внимателните думи на тате. Навярно трябваше да повиши глас, да размаха пръст и да обвини Морган за безскрупулната жестокост на компанията, която беше явна за всички? Това би направил Лен Грифитс.
Морган не се трогна.
— Тук съм, за да изпълнявам решенията на съвета, а не да ги оспорвам.
— Значи заповедите за напускане вече са били одобрени от съвета — уточни тате.
Морган доби объркан вид.
— Не съм казал това.
Но го беше намекнал, помисли си Били, благодарение на умните въпроси на тате. Може би спокойният тон не беше лоша идея.
Тате смени тактиката.
— Ами ако ти намеря осем къщи, където хората са готови да приемат новите миньори като наематели?
— Тези мъже имат семейства.