— Чудя се какво ли би казал кралят, ако знаеше — въздъхна госпожа Дай.
Етел се питаше за същото. Кралят беше показал истинско състрадание преди шест седмици. Но вероятно не знаеше, че вдовиците са били изхвърлени.
И тогава й хрумна нещо.
— Може би трябва да му кажете — предложи тя.
Госпожа Дай се засмя:
— Ще му кажа при следващата ни среща.
— Може да му напишеш писмо.
— Ет, стига си говорила смахнато.
— Сериозна съм. Трябва да го направиш. — Тя огледа групичката. — Писмо, подписано от посетените от краля вдовици, в което му обяснявате как ви изхвърлят от домовете ви, а градът стачкува. Все ще трябва да обърне внимание, нали?
Госпожа Дай изглеждаше уплашена.
— Не ми се иска да се замесвам в неприятности.
Госпожа Мини Понти, слабовата руса жена със силно мнение по много въпроси, се обърна към нея:
— Нямаш съпруг, нямаш дом и нямаш къде да отидеш — какво по-лошо може да ти се случи?
— Така си е. Но не знам какво да кажа. Как се започва такова писмо? Със „Скъпи кралю“ или „Скъпи Джордж V“, или как?
Етел предложи:
— Пишете: „Сър, поднасяйки своите най-смирени почитания.“ Запомнила съм тия глупости от работата тук. Хайде да го направим сега. Влезте в помещението на прислугата.
— Може ли?
— Сега съм домоуправителката, госпожо Дай. Аз казвам какво може и какво — не.
Жените я последваха по алеята и покрай задната част на къщата до кухнята. Седнаха на масата на прислугата и готвачът направи чай. Етел имаше запас от обикновена хартия за писма, която използваше за кореспонденция с търговците.
— „Сър, поднасяйки най-смирените си почитания…“ — записа Етел. — Сега какво?
Госпожа Дай Коняря рече:
— Простете дързостта, дето пишем на Ваше Величество.
— Не — твърдо произнесе Ет. — Не се извинявай. Той ни е крал, имаме право да се обръщаме към него с молби. Да кажем: „Ние сме вдовиците, които Ваше Величество посети след експлозията в мината в Абъроуен.“
— Много хубаво — одобри госпожа Понти.
Етел продължи:
— Вашето посещение беше чест за нас, а вашите любезни съболезнования и благородното съчувствие на Нейно Величество кралицата ни донесоха утеха.
— Имаш дарба за това, като татко си — рече госпожа Дай.
Госпожа Понти отсече:
— Стига вече с учтивостите.
— Добре. Така. „Молим за помощта Ви като наш крал. Заради смъртта на нашите съпрузи нас ни изхвърлят от домовете ни.“
— От компанията Селтик Минералс — додаде госпожа Понти.
— От компанията Селтик Минералс. Всички миньори започнаха стачка заради нас, но сега изхвърлят и тях.
— Нека не е твърде дълго — притесни се госпожа Дай. — Може да е твърде зает да го чете цялото.
— Хубаво. Да приключим така: „Такива неща допустими ли са във Вашето кралство?“
— Това е малко кротичко — смръщи се госпожа Понти.
— Не, добре е — възрази госпожа Дай. — Призовава чувството му за справедливост.
— Имаме честта, сър, да бъдем Ваши най-покорни слуги.
— Трябва ли да го правим? — пак се обади госпожа Понти. — Не съм слуга. Не се обиждай, Етел.
— Така се прави. Графът пише същото, когато праща писмо на вестник Таймс.
— Добре тогава.
Етел подаде писмото на жените, за да го прегледат.
— Сложете адресите си до подписите.
— Пиша ужасно, подпиши ме ти — смънка госпожа Понти.
Етел тъкмо щеше да каже нещо, но навреме се досети, че госпожа Понти може да е неграмотна, така че вместо да спори, просто написа:
— Госпожа Мини Понти, улица „Уелингтън“, номер 19.
После адресира плика:
До Негово величество краля,
Бъкингамски дворец,
Лондон.
Запечата писмото и сложи марка.
— Готови сме — каза тя.
Жените й изръкопляскаха. Етел пусна писмото още същия ден.
То никога не получи отговор.
VI
Последната мартенска събота в Южен Уелс беше сива. Ниски облаци скриваха върховете на планините, а над Абъроуен неуморно ръмеше. Етел и повечето слуги от Тай Гуин си тръгнаха — графът и княгинята бяха в Лондон — и слязоха в града.
От столицата бяха изпратени полицаи, за да извършат отстраняването на миньорите. Стояха на всяка улица и от тежките им дъждобрани капеше вода. Стачката на вдовиците беше станала национална новина и с първия сутрешен влак дойдоха журналисти от Кардиф и Лондон — захапали цигари и дращещи в бележниците. Имаше дори голям фотоапарат на статив.