— Каза, че трябва да поръча нови ризи — обясни тя, обаче Гас забеляза напрегнатото й изражение. После жената добави: — Но знам, че е отишъл при любовницата си.
Гас избърса сълзите й, тя го целуна по устните и му каза:
— Щеше ми се да бях женена за някого, на когото мога да имам доверие.
Карълайн се оказа изненадващо страстна. Не позволяваше съешаване, но правеха всичко останало. Получаваше силни оргазми щом само я докоснеше.
Имаха връзка едва от месец, ала Гас вече беше сигурен, че иска тя да се разведе с Уигмор и да се омъжи за него. Но тя не щеше и да чуе, въпреки че нямаше деца. Каза, че това ще провали кариерата му и вероятно беше права. Не можеше да се случи дискретно, защото сочният скандал щеше да лъсне по всички вестници — привлекателната съпруга на известен професор го напуска, за да се омъжи за по-млад богат мъж. Гас знаеше точно какво би казала майка му за подобен брак:
— Разбираемо е, професорът й е изневерявал, но жената, разбира се, вече не става за обществото.
Президентът щеше да се озове в неловко положение, както и хората, на които един адвокат би разчитал за прехраната си. А и щеше да сложи край на всякакви надежди на Гас да последва баща си в Сената.
Гас си повтаряше, че не го интересува. Обичаше Карълайн и щеше да я спаси от съпруга й. Имаше достатъчно пари, а след смъртта на баща си щеше да стане милионер. Щеше да си намери друго поприще. Може би журналист, репортер в чужди столици.
Но в същото време изпитваше болезнено съжаление. Тъкмо беше постъпил на работа в Белия дом, длъжност-мечта за всеки млад мъж. Би било изключително трудно да се откаже от поста и свързаното с него бъдеще.
Телефонът иззвъня и Гас се стресна от острия звук сред тишината на Западното крило.
— О, Боже — каза си той, вперил поглед в него. — О, Боже. Това е то.
Поколеба се няколко секунди и накрая вдигна слушалката. Чу медения глас на държавния секретар Уилям Дженингс Брайън.
— С мен е Джоузеф Даниълс, Гас. — Това беше секретарят на флота. — Личният секретар на президента също слуша.
— Да, господин секретар, сър. — Гас говореше овладяно, но сърцето му препускаше.
— Събуди президента, ако обичаш — нареди Брайън.
— Да, сър.
Гас прекоси Овалния кабинет и излезе в Розовата градина в хладния нощен въздух. Притича към старата сграда, където морският пехотинец го пусна. Побърза нагоре по главното стълбище и стигна до вратата на спалнята. Вдиша дълбоко и почука толкова силно, че го заболяха кокалчетата.
След миг чу гласа на Уилсън.
— Кой е?
— Гас Дюър, господин президент. Секретар Брайън и секретар Даниълс са на телефона.
— Минута.
Президентът излезе от спалнята, слагайки очилата си без рамки. Изглеждаше уязвим само по пижама и халат. Беше висок, макар и не колкото Гас. Беше на петдесет и седем години и тъмната му коса сивееше. Президентът открай време се мислеше за грозен и не грешеше много. Носът му приличаше на клюн, ушите му стърчаха, но издадената напред брадичка му придаваше решителен вид, който отговаряше на силния характер. Когато говореше, се виждаха лошите му зъби.
— Добро утро, Гас — каза той приветливо. — За какво е вълнението?
— Не ми казаха.
— Е, по-добре да нададеш едно ухо от другия телефон тогава.
Гас се шмугна в съседната стая и вдигна слушалката.
Чу звучния глас на Брайън.
— Ипиранга ще хвърли котва в десет сутринта.
Гас потръпна в нервно очакване. Вече мексиканският президент не можеше да не отстъпи. В противен случай щяха да последват кръвопролития.
Брайън прочете телеграма от американския консул във Веракрус:
— Параходът Ипиранга, собственост на Хамбург-Америка, ще пристигне утре от Германия с двеста автомати и петнайсет милиона патрони; ще спре на кей номер четири и ще започне разтоварване в десет и тридесет.
— Съзнавате ли какво означава това, господин Брайън? — попита Уилсън и Гас долови раздразнението в гласа му. — Даниълс, там ли си? Какво мислиш?
— Мунициите не трябва да стигнат до Хуерта. — Гас се изненада от агресивното предложение на инак миролюбивия Даниълс. — Може да пратя телеграма на адмирал Флечър да спре парахода, като превземе митницата.