Мод се отегчаваше от богатите англичани от висшата класа, които смятаха настоящата обществена уредба за напълно задоволителна. Валтер беше различен. Произхождаше от консервативно немско семейство, но бе изненадващо радикален. От своето място на задния ред в ложата на брат си в операта тя виждаше Валтер на партера заедно с малка групичка от немското посолство. По внимателно вчесаната коса, спретнатия мустак и съвършено прилягащия вечерен костюм човек не можеше да допусне, че е бунтар. Дори и седнал, беше изпъчен и с изопнати рамене. Наблюдаваше изключително съсредоточено как на сцената дон Жуан, обвинен в опит да насили една селска мома, нагло се преструва, че е заловил слугата си Лепорело на местопрестъплението.
Всъщност точната дума за Валтер не беше бунтар. Въпреки необичайната си непредубеденост понякога беше традиционалист. Гордееше се с голямата музикална традиция на германския народ и се дразнеше на преситената лондонска публика, която закъсняваше, разговаряше с приятели по време на представлението и си тръгваше преди края му. Сега например щеше да се подразни на Фиц, че коментира фигурата на сопраното заедно с приятеля си Бинг Уестхамптън, и на Беа, че разговаря с херцогинята на Съсекс за магазина на мадам Люсил на площад „Хановер“, откъдето и двете купуваха роклите си. Дори знаеше какво точно ще отсече Валтер: „Слушат музиката, само когато им свършат темите за клюки!“
Мод изпитваше същото, но двамата бяха малцинство. За по-голямата част от лондонското висше общество операта беше просто още една възможност да се кипрят с дрехи и бижута. Но дори те замлъкнаха в края на първото действие, когато дон Жуан заплаши да убие Лепорело, а оркестърът произведе буря от ударни инструменти и контрабаси. Тогава, с обичайното си нехайство, дон Жуан освободи Лепорело, излезе самодоволно и предизвика всички останали да го спрат. Завесата се спусна.
Валтер веднага се изправи, обърна се към ложата и махна. Фиц му върна жеста.
— Това е фон Улрих — обясни той на Бинг. — Всички немци са много доволни от себе си, понеже натриха носа на американците в Мексико.
Бинг беше дяволит на вид, къдрокос женкар, далечен роднина на кралското семейство. Слабо познаваше световната политическа сцена, понеже се вълнуваше главно от това да играе комар и да пие из европейските столици. Смръщи се и запита объркан:
— Какъв им е интересът в Мексико?
— Добър въпрос. Ако си мислят, че могат да спечелят колонии в Южна Америка, се заблуждават. Съединените щати никога не биха го позволили.
Мод излезе от ложата и слезе по главното стълбище, като кимаше и се усмихваше на познати. Познаваше кажи-речи половината посетители в операта — лондонското висше общество беше изненадващо малобройно. На постланата с червен килим стълбищна площадка се натъкна на група, обградила дребничкия издокаран Дейвид Лойд Джордж, финансовия министър на Великобритания.
— Добър вечер, лейди Мод — поздрави той и ясните му сини очи проблеснаха весело, както всеки път, когато разговаряше с привлекателна жена. — Чувам, че кралското тържество у Вас е минало добре. — Имаше носовия говор на човек от Северен Уелс, по-малко музикален от напевния южноуелски акцент. — Но каква трагедия само в мините на Абъроуен!
— Съболезнованията на Негово величество бяха голяма утеха за опечалените семейства — рече Мод. В групата беше и една двадесетинагодишна красавица — Добър вечер, госпожице Стивънсън, колко се радвам да Ви видя отново.
Госпожица Стивънсън, политическа секретарка и любовница на Лойд Джордж, беше бунтарка и Мод й симпатизираше. А и мъжете винаги се чувстваха признателни на онези, които се държаха добре с любовниците им.
Лойд Джордж се обърна към останалите:
— В края на краищата онзи германски кораб достави оръжието за мексиканците. Просто отишъл в друго пристанище и тихомълком разтоварил. И тъй, деветнадесет американски войници загинаха напразно. Това е страшно унижение за Удроу Уилсън.
Мод се усмихна и докосна ръката на Лойд Джордж.
— Бихте ли ми обяснили нещо, господин министър?
— Ако мога, скъпа моя — отговори той доволно. Мод беше установила, че на повечето мъже им е приятно някой да ги моли да обяснят нещо, особено ако този някой е хубава млада жена.