Музиката стана зловеща, когато статуята оживя и Командорът влезе в дневната на Дон Жуан под акомпанимента на дисонанс, който Мод разпозна като умалена септима. Това беше драматичният връх на операта и Мод беше почти сигурна, че сега никой няма да се озърта. Може би ще успее да задоволи Валтер. Идеята я остави без дъх.
Докато тромбоните гърмяха над дълбокия бас на Командора, тя постави ръка на бедрото на Валтер. Усещаше топлата му кожа през фината вълна на панталоните му. Той не я гледаше, но беше отворил уста и дишаше тежко. Плъзна длан по бедрото му и когато донът смело сграбчи ръката на Командора, тя намери твърдия член на Валтер и го хвана.
Мод също беше възбудена, но и любопитна. Беше й за пръв път. Опипа го през панталоните — по-голям, отколкото очакваше, и по-твърд, повече като парче дърво, отколкото като телесна част. Мислеше си колко е странно такава забележителна физиологична промяна да се случи само от едно женско докосване. Когато тя се възбудеше, знаците не се виждаха — това почти недоловимо усещане за подутост и влагата вътре. А мъжете все едно вдигаха знаме.
Знаеше какво правят момчетата, беше наблюдавала петнадесетгодишния Фиц. Сега повтори движението, което беше видяла тогава, нагоре и надолу, докато Командорът призоваваше дона към разкаяние, а той все отказваше. Валтер дишаше тежко, но никой не го чуваше заради оркестъра. Мод беше изключително щастлива, че може да му достави такова удоволствие. Наблюдаваше вратовете на зрителите пред тях, ужасена, че някой може да се обърне, но беше твърде увлечена в заниманието си. Валтер покри дланта й със своята, показвайки й как да го прави по-добре — да стиска по-силно надолу, да отпуска нагоре. Докато влачеха Дон Жуан към пламъците, Валтер се размърда на седалката. Тя усети нещо като спазъм в ръката си — веднъж, два пъти, три, и когато донът умря от страх, Валтер се отпусна изтощен назад.
Мод внезапно осъзна лудостта на стореното. Бързо отдръпна ръка и се изчерви от срам, опита се да овладее дишането си.
Започна последният ансамбъл и тя се поуспокои. Не знаеше какво я беше прихванало, но се бе отървала. Почти се разсмя от облекчение.
Улови погледа на Валтер. Той я гледаше с обожание. Удоволствието я сгря. Валтер се наведе към нея и леко докосна ухото й с устни.
— Благодаря ти.
Тя въздъхна и отвърна:
— Беше удоволствие за мен.
Шеста глава
Юни 1914 година
I
В началото на юни Григорий Пешков най-сетне успя да събере достатъчно пари за билет до Ню Йорк. Семейство Вялови в Санкт Петербург му продаде билета заедно с необходимите за имиграция документи, включително писмо от господин Йосиф Вялов от Бъфало, подсигуряващо работа на Григорий.
Григорий целуна билета. Нямаше търпение да тръгне. Всичко беше като сън и той се страхуваше да не се събуди, преди корабът да е отплавал. Сега, когато заминаването беше толкова близо, още повече копнееше за мига, в който ще стои на палубата и ще съзерцава как Русия изчезва завинаги от хоризонта и от живота му.
Вечерта преди заминаването приятелите му организираха увеселение.
Беше в заведението на Мишка, кръчма близо до Машиностроителния завод на Путилов. Събраха се към десетина колеги, повечето — членове на болшевишката дискусионна група по въпросите на социализма и атеизма, както и момичетата от дома на Григорий и Лев. Всички стачкуваха заедно с половината фабрики в града, тъй че никой нямаше достатъчно пари, но събраха и купиха буренце пиво и малко сельодка. Бе топла лятна вечер и те бяха насядали на пейки в празния парцел до кръчмата.
Григорий не беше по забавите. Предпочиташе вечер да играе шах. От алкохола хората оглупяваха, а флиртовете със съпругите и приятелките на други мъже му се струваха безсмислени. Рошавият му приятел Константин, председател на дискусионната група, се скара за стачката с агресивния Исак, футболиста, и двамата взеха да си крещят. Голямата Варя, майката на Константин, изпи почти бутилка водка, наби юмрук на мъжа си и припадна. Лев доведе тълпа приятели — все мъже, които Григорий никога не беше срещал, и жени, които не би искал да среща, и те изпиха почти цялата бира, без да плащат за нищо.
Григорий прекара вечерта в тъжно съзерцание на Катерина. Тя беше в добро настроение — обичаше събиранията. Въртеше дългата си пола при всяко движение, а синьо-зелените й очи искряха: закачаше мъжете и очароваше жените, а плътните й устни все се усмихваха. Дрехите й бяха вехти и закърпени, но тялото й беше чудесно — с едър бюст и щедър ханш, досущ по вкуса на руския мъж. Григорий се беше влюбил в нея в деня на срещата им и четири месеца по-късно продължаваше да е влюбен. Но тя предпочиташе брат му.