Тръгна напето по „Пикадили“ и спря пред щанд за вестници. Четенето на британската преса не беше никак приятно — повечето вестници бяха злостно антигермански настроени, особено крайният Дейли мейл. Караха британците да вярват, че живеят обградени от немски шпиони. Колко му се щеше на Валтер да е вярно! Имаше около дузина агенти по крайбрежните градове. Те постоянно записваха какво идва и заминава от пристанищата, както британците правеха по немските пристанища, но не бяха хиляди, както съобщаваха истеричните редактори.
Купи си брой на Пийпъл. Тук неволите на Балканите не бяха особена новина — британците се тревожеха повече за Ирландия. Столетия наред малка група протестанти господстваше в страната, без да зачита католическото мнозинство. Ако Ирландия спечелеше независимост, щеше да стане обратното. И двете страни бяха сериозно въоръжени; имаше опасност от гражданска война.
Един-единствен абзац в дъното на първата страница беше посветен на „Австро-сръбската криза“. Както обикновено, вестниците нямаха представа какво се случва всъщност.
Докато Валтер влизаше в хотел Риц, Роберт изскочи от едно такси. Носеше черна жилетка и черна вратовръзка в знак на траур за ерцхерцога. Някога Роберт беше част от кръга на Франц-Фердинанд — прогресивно мислещи хора по стандартите на виенския двор, макар и консервативни във всяко друго отношение. Валтер знаеше, че той харесва и уважава убития и семейството му.
Оставиха цилиндрите си в гардеробната и влязоха заедно в трапезарията. Валтер изпитваше покровителствено отношение към Роберт. Още от момче знаеше, че братовчед му е различен. Хората наричаха подобни мъже женствени, но това беше твърде грубо — Роберт не беше жена в мъжко тяло. Все пак имаше много женски черти и това караше Валтер да се отнася към него с известно сдържано кавалерство.
Приличаше на Валтер — същите правилни черти и светлокафяви очи, но носеше косата си по-дълга, а мустаците — намазани с восък и засукани.
— Как вървят нещата с лейди М.? — попита той, щом седнаха. Валтер му се беше доверил — Роберт знаеше всичко за забранената любов.
— Прекрасна е, но баща ми не може да се примири, че тя работи в клиника в беден квартал заедно с лекар-евреин.
— О, Боже — това е прекалено сурово — рече Роберт. — Възражението му би било разбираемо, ако самата тя беше еврейка.
— Надявах се, че постепенно ще омекне към нея, като я среща от време на време и на светски събития и разбере, че е в приятелски отношения с най-влиятелните мъже в страната. Но не става.
— За съжаление балканската криза само ще засили напрежението в… — Роберт се усмихна — прости ми, международните отношения.
Валтер се засмя насила.
— Ще се оправим, каквото и да стане.
Роберт не отвърна, но не изглеждаше много убеден в това.
Над агнешкото по уелски и картофите със сос от магданоз Валтер даде на Роберт неопределените сведения, получени от Антон.
Братовчед му също имаше новини.
— Установихме, че атентаторите са взели пистолетите и бомбите си от Сърбия.
— О, по дяволите.
Роберт вече не криеше гнева си.
— Оръжията са били доставени от началника на сръбското военно разузнаване. Убийците са били обучавани на точна стрелба в един парк в Белград.
— Офицерите от разузнаването понякога действат на своя глава — рече Валтер.
— Често. И потайността на работата им значи, че може да им се размине.
— Следователно това не доказва, че сръбското правителство е организирало убийството. А и като се замислиш логично, малка страна като Сърбия, която отчаяно се мъчи да запази независимостта си, трябва да не е с всичкия си, за да провокира своя могъщ съсед.
— Възможно е дори сръбското разузнаване да е действало противно на желанията на правителството — съгласи се Роберт, но после добави твърдо: — Това няма никакво значение. Австрия трябва да предприеме нещо против Сърбия.
От това се опасяваше Валтер. Аферата вече не можеше да се води престъпление, работа за полицията и съда. Беше ескалирала, и сега една империя трябваше да накаже една малка държавица. Императорът Франц Йозеф е бил голяма фигура за своята епоха — консервативен и много набожен, ала силен държавник. Сега обаче беше на осемдесет и четири и с възрастта не беше станал по-малко авторитарен и тесногръд. Такива хора си мислеха, че знаят всичко, просто защото са стари. Бащата на Валтер беше съшият.