„Съдбата ми е в ръцете на двама монарси“, помисли си Валтер — „царя и императора. Единият е глупак, а другият — старец. При все това и двамата контролират съдбата на Мод, а също и на милиони европейци. Какъв аргумент против монархията!“
Замисли се дълбоко, докато ядяха десерта си. Когато пристигна кафето, додаде с оптимизъм:
— Предполагам, целта ви ще е да дадете на сърбите тежък урок, без да намесвате други страни.
Роберт бързо разби надеждите му.
— Напротив. Императорът ми е написал лично писмо до твоя кайзер.
Валтер бе смаян. Не беше чул нищо за това.
— Кога?
— Пристигнало е вчера.
Подобно на всички дипломати, Валтер не обичаше монарсите да контактуват пряко помежду си, а не с посредничеството на министрите си. Можеше да се случи какво ли не.
— Какво е казал?
— Че Сърбия трябва да бъде елиминирана като политическа сила.
— Не! — беше по-зле от опасенията му. — Наистина ли го желае?
— Всичко зависи от отговора.
Валтер се намръщи. Император Франц Йозеф искаше подкрепа от кайзер Вилхелм — това беше същинската цел на писмото. Двете страни бяха съюзници, така че кайзерът бе длъжен да обяви подкрепата си, но тонът му можеше да бъде ентусиазиран или резервиран, насърчителен или предпазлив.
— Вярвам, че Германия ще подкрепи Австрия, каквото и да реши да стори моят император — сурово произнесе Роберт.
— Не можете да искате Германия да атакува Сърбия!
Роберт беше засегнат.
— Искаме уверение, че Германия ще изпълни задълженията си като съюзник.
Валтер контролираше нетърпението си.
— Проблемът с този начин на мислене е, че повишава залога. Както с жестовете на Русия в подкрепа на Сърбия, това насърчава агресията. Това, което трябва да извършим, е да укротим всички.
— Не бих се съгласил — твърдо отвърна Роберт. — Австрия понесе ужасен удар. Императорът не бива да допусне някой да остане с впечатлението, че той се отнася към това лекомислено. Който се противопостави на гиганта, ще бъде смазан.
— Нека не пресилваме нещата.
Роберт повиши глас:
— Престолонаследникът е убит! — Клиентът на съседната маса вдигна глава и се намръщи, щом дочу ядосан немски говор. Роберт смекчи тона, но не и изражението си — Не ми говори за пресилване.
Валтер се опита да потисне собствените си чувства. Би било глупаво и опасно Германия да се намесва в тази разправия, но нямаше смисъл да го казва на Роберт. Задачата на Роберт беше да извлече информация, а не да води спорове.
— Разбирам — каза той. — Гледната ти точка споделяна ли е от всички във Виена?
— Във Виена, да — отвърна Роберт. — Тиса е против.
Ищван Тиса беше премиерът на Унгария, но подчинен на австрийския император.
— Той предлага дипломатически бойкот на Сърбия.
— По-малко драматично може би, но и по-безопасно — предпазливо заключи Валтер.
— Твърде слабо.
Валтер поиска сметката. Беше дълбоко обезпокоен. Не искаше обаче между него и Роберт да остане лошо чувство. Имаха си доверие и си помагаха и той не искаше това да се променя. На тротоара отвън стисна ръката на Роберт и го хвана за лакътя в знак на твърдо приятелство:
— Каквото и да стане, трябва да сме заедно, братовчеде — каза той. — Ние сме съюзници и ще си останем такива завинаги.
Остави на Роберт задачата да се чуди дали говори за тях двамата, или за страните им. Разделиха се като приятели.
Закрачи бързо през Грийн парк. Лондончани се радваха на слънцето, ала над главата на Валтер беше надвиснал тягостен облак. Беше се надявал Германия и Русия да не се замесват в балканската криза, но всичко, което научи днес, мрачно вещаеше обратното. Стигна до Бъкингамския дворец, зави наляво и се отправи по улица „Мал“ към задния вход на немското посолство.
Баща му имаше кабинет в сградата — прекарваше в него една от всеки три седмици. На стената висеше портрет на кайзер Вилхелм, а на бюрото стоеше снимка в рамка на Валтер в лейтенантска униформа. Ото държеше в ръка керамичен съд. Събираше английски порцелан и обичаше да търси уникални предмети. Като се вгледа по-отблизо, Валтер видя, че съдът представлява кремава на цвят фруктиера с внимателно пробити и оформени ръбове, които имитираха кошничарска работа. Познаваше вкуса на баща си и предположи, че е от осемнадесети век.