Фиц трудно отхвърляше извинения. Обидата му не беше съвсем уталожена, но все пак отново се обърна с лице към Джоунс и му каза учтиво:
— Добре. Но ще продължа да храня децата.
— Виждате ли, милорд, един миньор може да упорства вечно, ако опира само до него, може да страда много заради глупавата си горделивост, но накрая го пречупва гладът на децата му.
— Но мината работи така или иначе.
— С треторазредни чуждестранни работници. Повечето не са обучени миньори и произвеждат малко. Използваме ги най-вече да поддържат тунелите и да се грижат за конете. Не вадим кой знае колко въглища.
— Бог ми е свидетел, така и не разбрах защо изхвърлихте онези клети вдовици от домовете им. Бяха само осем и в крайна сметка загубиха съпрузите си в онази проклета дупка.
— Щяхме да поставим опасен прецедент. Къщата и миньорът вървят заедно. Ако не спазваме това, няма да сме нищо повече от хазяи на всички тези съборетини.
„Да не бяхте строили съборетини тогава“, помисли си Фиц, но се въздържа от коментар. Не искаше да продължава разговора с надутия малък тиранин. Погледна часовника си. Дванадесет и половина — време е за чаша шери.
— Не става, Джоунс — каза той на изпроводяк. — Няма да водя битките ви вместо вас. Приятен ден.
И се упъти с бърза крачка към къщата.
Джоунс най-малко го тревожеше. Какво щеше да прави с Етел? Трябваше да се погрижи Беа да не се разстройва. Наред с опасността за нероденото дете, той вярваше, че бременността на съпругата му може да даде ново начало на брака им. Детето можеше да ги сближи, да върне топлината и интимността от началото на връзката им. Но тази надежда щеше да загине, ако Беа научеше, че се е забавлявал с прислужницата. Съпругата му щеше буквално да се възпламени от гняв.
Беше благодарен за прохладата в коридора, настлан с плочи и с конзолни греди на тавана. Баща му беше избрал този феодален декор. Единствената книга, която старият граф бе чел, с изключение на Библията, беше Упадък и падение на Римската империя на Гибън. Вярваше, че дори още по-великата Британска империя ще свърши по същия начин, освен ако аристократите не се борят да запазят институциите, особено Кралския флот, Църквата на Англия и Консервативната партия.
Фиц не се съмняваше в правотата му.
Чаша сухо шери преди обяд беше точно това, от което се нуждаеше. Ободряваше и обостряше апетита. Вече предвкусваше удоволствието, когато влезе в дневната. Там с ужас видя Етел да разговаря с Беа. Спря на прага и смаяно се загледа в тях. Какво й казваше Етел? Твърде късно ли беше вече?
— Какво става тук? — рязко попита той.
Беа го изгледа изненадано и хладно отговори:
— Обсъждам калъфки за възглавници с домоуправителката си. Нещо по-драматично ли очакваше? — Тя изтърколи р-то в „драматично“ с руския си акцент.
За миг Фиц остана без думи. Осъзна, че пред него са жена му и любовницата му. Мисълта за интимностите, които беше споделял и с двете, го разстрои.
— Не знам, както и да е — промърмори той и седна на бюрото с гръб към тях.
Двете жени продължиха да разговарят. Наистина темата беше калъфки за възглавници — колко траеха, как износените можеха да послужат на слугите след закърпване и дали беше по-добре да купят вече избродирани, или пък чисти, които след това камериерките да избродират. Но Фиц още беше разстроен. Малката картина, която представляваха господарката и прислужницата, увлечени в тих разговор, му напомняше колко ужасяващо лесно би било за Етел просто да каже истината на Беа. Това не можеше да продължава. Трябваше да направи нещо.
Взе лист синя хартия с фамилния герб от чекмеджето, потопи писалката в мастилницата и написа: „Да се видим след обяд“ — Попи бележката и я пъхна в плик.
След няколко минути Беа освободи Етел. Докато тя си тръгваше, Фиц я заговори, без да обръща глава:
— Елате тук за малко, Уилямс.
Тя се приближи до него и той долови слабия аромат на сапун — беше му признала, че го краде от Беа. Въпреки гнева си, усещаше някак неловко близостта на стройните й силни бедра под черната коприна на роклята. Подаде плика, без да гледа към нея.
— Изпрати някого при ветеринаря в града за опаковка от тези хапчета за кучета. За кашлица са.
— Добре, милорд. — Тя излезе.
Фиц щеше да разреши проблема след няколко часа.
Наля си шерито. Предложи чаша на Беа, но тя отказа. Виното сгря стомаха му и пооблекчи напрежението. Седна до съпругата си и тя му се усмихна мило.