— Ах, да, толкова е трудно да се угоди на родителите, нали? — с усмивка разсея неудобството й Майра и я потупа по ръката. — Моите деца ме смятат за ужасно непоносима, нали така, Хърбърт?
— Поне така ми казват.
— Всичките вече са щастливо омъжени — продължи тя, без да обръща внимание на сухия отговор на съпруга си. — Така че имам време да се погрижа за племенника си. Хубаво момче — адвокат. Живее в Чикаго. Мисля, че ти споменах за него.
— Да, госпожо Дитмайер. — Лив чу въздишката на съдията и се опита да не се присъедини към нея.
— Тук е по работа за няколко дни. Искам да се запознаеш с него. — Майра бързо огледа стаята, после очите й светнаха. — Да, ето го. Грег! — Повиши глас и вдигна ръка, за да му даде знак. — Грег, ела насам за момент. Искам да те запозная с едно прекрасно момиче.
— Не може да се сдържи — подхвърли към Лив съдията. — Вечната сватовница.
— Романтичка — поправи го Майра. — Грег, трябва да се запознаеш с Оливия. Тя е телевизионна говорителка.
Лив се обърна да посрещне племенника и зяпна от изумление. Заля я лавина от спомени. Дори в ума й да бяха изскочили някакви думи, нямаше да е способна да ги изрече.
Грег се взираше насреща й не по-малко смаян.
— Ливи? — Протегна ръка да я докосне, сякаш за да с убеди, че е истинска. — Ти ли си наистина?
Не беше сигурна какво точно изпитва. Изненада, да, но не можеше да отдели удоволствието от тревогата. Миналото очевидно не желаеше да стои заровено.
— Грег! — Надяваше се, че лицето й не е толкова премаляло, както гласът й.
— Това е невероятно! — Усмихнат, той я привлече към себе си в прегръдка. — Абсолютно невероятно! Колко врем мина? Пет години?
— Изглежда, вие двамата се познавате! — огорчено въз кликна Майра.
— С Ливи бяхме заедно в колежа. — Грег я отдръпна о себе си, за да я разгледа по-добре. — Боже мой, по-хубава си от всякога! Струва ми се невъзможно. — Вдигна ръка с привилегията на стар приятел и докосна косата й. — Отрязала си я. — После погледна към леля си. — Навремето стигаше до кръста й, съвсем права. Всички жени в Харвард завиждаха на Ливи за косата й. — Отново се извърна към нея. — Обаче така ти отива. Много е шик.
В главата й се блъскаха стотици въпроси, но не можеше да се реши да ги зададе. Изглеждаше почти същият, макар че от брадата, която си беше пуснал в колежа, сега бяха останали само мустаците. Приличаха му — пясъчноруси, също като косата — и придаваха на момчешкото му лице по-зрял вид. Очите му гледаха, както винаги, дружелюбно, а усмивката му бе все така въодушевена. Пет години сякаш се изпариха в един миг.
— О, Грег, толкова е хубаво да те видя отново. — Този път тя го прегърна. Няма значение, че колежът е на милиони години зад нея. Единственото, което има значение, е, че е тук, за да го докосне и притисне — някой, когото бе познавала в по-щастливи времена. И в по-тъжни.
— Ще ти я открадна за няколко минути, лельо Майра — бързо я целуна по бузата Грег, преди да улови ръката на Лив. — Трябва да си наваксаме някои неща.
— Виж ти, виж ти — усмихна се широко Майра, докато ги наблюдаваше как се отдалечават. — Получи се по-добре, отколкото го бях замислила. — Огледа се и повдигна вежди. — Т. С. тъкмо пристига — усмихна се и облиза устни. — Мисля, че трябва да разменя няколко думички с него.
— Стига, Майра — задържа я с ръка съдия Дитмайер. — Недей да забъркваш интриги.
— Хърб — потупа го тя по ръката, преди да се измъкне от него. — Не ми разваляй удоволствието.
Грег поведе Лив през поредица от коридори към солариума.
— Просто не мога да повярвам. Да налетя на теб ей така! Това е фантастично!
— Докато бяхме в колежа, не съм разбрала, че имаш толкова знаменити роднини.
— Не желаех да ме сравняват — отвърна той. Лунната светлина беше слаба и понеже искаше да я вижда, Грег запали една от настолните лампи. — Да живееш според очакванията на семейството може да се окаже много травматизиращо.
— Знам какво имаш предвид — приближи се до един от прозорците Лив. Беше интересна стая, с форма на полукръг, тапицирани пейки и леко ухание на цветя. Тя не седна. Да срещне Грег така неочаквано след години бе доста вълнуващо. Права мислеше по-добре.
— Откога си във Вашингтон, Ливи? — Сега беше по-слаба, отколкото си я спомняше. И по-улегнала. Пет години. Мили Боже, каза си той, сякаш е било вчера.
— Почти година и половина. — Опита се да си припомни кога за последен път някой я бе нарекъл Ливи. Това също, осъзна тя, бе останало в друг живот.
— Леля Майра каза, че си телевизионна говорителка.
— Да. — Обърна се към него. На неясната светлина красотата й го зашемети като плесница. Никога не успя да свикне с нея. — Участвам в екипа на вечерните новини по VVB.