— Едва ли ще си по-зле от мен. — Знаеше, че очите на Торп се взират напрегнато в лицето й, и изпита абсурдно чувство за вина. За да компенсира, тя се усмихна на Грег. — Ако ми налееш нещо за пиене, ще се опитам да не цакам асото ти.
Торп се отдръпна встрани, докато двамата излизаха през вратата.
Остана още миг в сянката, загледан след тях. Ревността беше ново чувство. Установи, че това не го вълнува. Мястото на Оливия Кармайкъл е в ръцете само на един мъж. Непременно ще се погрижи това да бъде той.
— Две спатии. — Лив заложи на слабата надежда да вземе ръка. Двамата с Грег имаха за съперници шефа на отделението по гръдна хирургия на една болница в Балтимор и неговата съпруга. Падаха много лошо. Никой от двамата не владееше играта добре. След една особено унизителна ръка Грег на шега покани хирурга и съпругата му на партия тенис. Добре си спомняше енергията на Лив на корта. Хирургът с усмивка отбеляза точките.
На останалите три маси в помещението седяха двама сенатори, известен генерал и вдовицата на бивш министър на финансите. Лив надаваше ухо за нехайните политически разговори и клюки. Няма да узнае някоя държавна тайна, но пък си беше създала контакти. Един репортер не може да си позволи да пренебрегва и най-незначителната информация. Никога не можеш да знаеш кое ще доведе до нещо по-значимо. Виждаше някаква ирония във факта, че една скъсана рокличка и похабени обувки са я довели в салона на съдия от Върховния съд.
— Пет пики. — Грег пое раздаването, а Лив разпери картите си на масата и стана.
— Съжалявам — отвърна на въздишката му при вида на онова, което можеше да му предложи.
— Тенис — промърмори той и изигра първото си асо.
— Ще глътна малко въздух.
— Страхливка — пошегува се той и й се усмихна. Лив се засмя и се измъкна на терасата.
Във Вашингтон все още беше хладно. Пролетта едва си пробиваше път. След горещината в салона хладният въздух й се стори освежителен. Светлината беше оскъдна, тъй като по луната пробягваха облаци. И беше тихо. Задната част на къщата бе закрита за уличния шум и градското движение. Лив чу приглушения смях на Майра, която очевидно бе спечелила точка.
Колко странно, помисли си тя, да срещне Грег просто така, да се върне отново към онези горчиво-сладки години от живота си. Крайности, каза си Лив. Живеех в крайности. Зашеметяващо щастлива, непоносимо нещастна. Сега е по-добре — без всички тези върхове и спадове в чувствата. По-безопасно е. Уморих се от рискове и провали. По-разумно е.
Обви ръце около себе си и се приближи до ръба на терасата. По-безопасно и по-разумно. Не можеш да бъдеш наранен, ако не поемаш рискове.
— Нямаш ли дреха, Лив?
Изпъшка и се завъртя на пети. Не беше чула вратата на терасата да се отваря, нито стъпките на Торп по каменната настилка. Оскъдната лунна светлина осветяваше директно лицето й, докато неговото беше в сянка. Почувства се в неизгодно положение.
— Не е толкова студено. — Отговорът й беше скован. Още не му беше простила, че я притесни в студиото.
Торп се приближи и постави ръце върху раменете й.
— Замръзнала си. Никой не иска да слуша новините от подсмърчаща говорителка. — Смъкна сакото си и го наметна на нея.
— Нямам нужда…
С ръце върху реверите, Торп я придърпа и заглуши думите й с настойчива целувка. Мислите й сякаш се взривиха, а после заглъхнаха до тихо, неразбираемо жужене в главата й. Усети как нежеланата тръпка на страстта за почва да я завладява точно преди устните му да се откъснат от нейните.
— Може би нямаше нужда от това — задържа я до себе си, като продължаваше да стиска реверите на собственото си сако. — Но аз имах.
— Ти сигурно си откачил! — Думите бяха силни и унищожителни, но прозвучаха дрезгаво от пробудената, страст.
— Сигурно — съгласи се той с готовност. — Иначе нямаше да си тръгна от апартамента ти онази нощ.
Лив пропусна това. Споменът за собствената й реакция бе твърде неприятен.
— Нямаше право да постъпваш така тази вечер в студиото.
— Да те целуна? — Видя го как се усмихна за миг. Смятам да ми стане навик. Имаш фантастични устни.
— Виж какво, Торп…
— Чух, че с племенника на Майра сте стари приятел — прекъсна я той.
Лив въздъхна отчаяно.
— Не виждам теб какво те засяга това.
— Просто уточнявам конкурентите — спокойно отвърна той. Харесваше му да я задържа близо до себе си, да изчаква леката й съпротива да се стопи.
— Конкуренти? — Лив щеше да се отдръпне от него, но беше приклещена в сакото. — За какво говориш?