— Няма нищо тайно — сви рамене той. — Изобщо не бях травматизиран. Майка ми беше страхотна дама.
Лив отново се загледа в игрището. Странно, помисли си тя, никога не се беше замисляла за детството на Торп и за семейството му. Опита се да си го представи. Представата й за него се ограничаваше до строгия, непоколебим репортер, с талант за унищожителни разкрития. Мисълта за него като за човек с детство, и то може би трудно, променя картината. В него определено има твърде много различни пластове. Наложи се да си припомни, че не желае да ги изследва.
Но… какъв ли е бил като момче? Доколко ранните му години бяха оказали влияние върху сегашния му характер?
У него има особена чувствителност. Розата — проклетата роза. Лив с въздишка си припомни за нея. По този начин й е много трудно да не забравя, че е необходима дистанция. А и сексапилът му. Знае как да възбуди жена, дори и такава, която не желае. Арогантност, да, но той я демонстрира така непринудено, че това му качество някак си буди възхищение. А за уменията му в професионално отношение не може да се намери никакъв недостатък. Не може да го обвини, че е алчен за власт или пари не и след като съвсем нехайно беше отхвърлил пост, за който повечето репортери биха прерязали нечие гърло.
По-добре да внимавам, реши тя. Приближавам се опасно до момента, в който ще го харесам.
Торп се взираше в профила й и наблюдаваше как чувствата се редуват по лицето й. Когато забрави за преструвките, каза си той, става прозрачна като стъкло.
— За какво мислиш? — попита тихо и я улови леко с ръка за тила.
— Без коментар — отвърна Лив, но не намери сили да напречи на свойския му жест. Нямаше желание да го отблъсне. — Виж, готови са пак да започнат.
— Точките са все още три на една — обясни Торп. — Батерът на втора база подава на първия пичер. Ако отбележи точка, е срещу него, а не за помощника.
— Изглежда справедливо — подхвърли Лив точно когато батерът удари топката право към нея. С инстинктивно движение тя вдигна ръка да предпази лицето си и я улови. Погледна я смаяно, докато дланите й изтръпнаха от удара.
— Добро хващане — поздрави я Торп и се усмихна на застиналото й от удивление лице.
— Улових топката — изрече тя с внезапно прозрение и я стисна по-здраво. — Трябва ли да я върна.
— Изцяло твоя е, Кармайкъл.
Тя я завъртя, доволна от себе си.
— Гледай ти — промърмори на себе си и изведнъж се изсмя силно.
За първи път чуваше този младежки, безгрижен смях. Правеше я да прилича на седемнайсетгодишна. Трябваше да устои на изкушението да я притегли към себе си и да я задържи. Никога не го беше привличала повече, отколкото в този момент, с блеснало в лицето й слънце, стиснала бейзболната топка в ръце. Любовта му към нея внезапно и неочаквано стана болезнена.
Торп загуби представа за играта. Само главата на Лив се вдигаше нагоре при силния удар на бухалката по топката. Очите й се разшириха, докато скачаше на крака заедно с целия стадион. Сграбчи ръката на Торп и го повлече със себе си.
— О, виж! Отиде чак зад оградата! Това е хоумрън, нали? Хоум рън, Торп!
— Да. — Видя как топката пада зад зелената преграда. — Хоум рън — първият за годината.
— О, беше прекрасно! — Развълнувана от гърмящата тържествена музика и виковете на тълпата, Лив се обърна и му залепи бърза, спонтанна целувка. Направи го, преди да има време да се изненада от собствените си действия, но той я издърпа обратно за още една — по-дълбока и дълга. Виковете наоколо заглъхнаха, погълнати от бързия, неудържим ритъм на сърцето й.
— Възможно е — прошепна Торп, като отдръпна устни на сантиметри от нейните — да има цяла поредица от дълги топки.
Лив се отдръпна от ръцете му, останала без дъх. Когато беше в тях, забравяше всичко друго, освен желанието.
— Мисля, че една е достатъчна — продума задъхано. Тъй като краката й не бяха особено устойчиви, тя седна на мястото си. Беше по-близо до ръба, отколкото си даваше сметка. Време е да отстъпи няколко крачки назад.
— Ще ми купиш ли още един хотдог — попита с усмивка. Забрави за трепета, от който кожата й още бе настръхнала. — Умирам от глад.
Останалата част от срещата беше ожесточена отбранителна битка. Лив се затрудняваше да съсредоточи вниманието си. Твърде осезаемо усещаше присъствието на Торп. Твърде осезаемо усещаше пулсиращото желание, което беше пробудил, което можеше да пробуди с такава лекота. Виждаше ръцете му и си спомняше грапавите му длани. Виждаше раменете му и си спомняше за мускулите, които можеха да я накарат да се почувства размекната и защитена. Лив не искаше да се размеква. Така много лесно може да бъде наранена. Не искаше отново да разчита на някого за защита. Твърде лесно може да се разочарова. Виждаше устните му и знаеше колко умело съблазняват. Каза си, че да бъдеш съблазнен, означава да бъдеш слаб и уязвим. Очите му бяха умни, проницателни, виждаха прекалено много. А колкото повече успее да види, толкова по-голям е рискът да успее да придобие емоционална власт над нея.